Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стивън стана и излезе от вагона.

Лука се втренчи в обикновената картонена кутия и отвори капака. Вътре бе предметът, който се считаше за толкова свещен, че той дори не го бе виждал. Древният цилиндричен калъф, описан с тайни символи. Нямаше какво толкова да му се гледа.

Странно, че подобна на пръв поглед незначителна реликва може да причини такава суматоха. Лука се запита как ли ще изглежда Божествената светлина. Ако изобщо я открият.

Което, след разговора със Стивън, изобщо не изглеждаше сигурно.

Частният самолет "Хоукър"се приземи върху нагорещената писта на летище "Кралица Алия"в столицата на Йордания, Аман, и изпод колелата му се вдигна дим. Дневните температури наскоро бяха започнали да надвишават трийсет градуса, а в пустинята можеше да достигнат и над четиридесет. За щастие, през последните часове прашните облаци, вдигнати от капризния хамсин – известния с лошата си слава пустинен вятър, се бяха уталожили и самолетът пристигна навреме.

Стивън, Натали и Лука слязоха заедно с двамата тамплиери, които италианецът бе избрал за мисията. И двамата бяха млади и много атлетични. Най не на място в групата изглеждаше Лука, който бе най-възрастният и най-тромавият.

Натали включи телефона си и проведе кратък разговор, докато отиваха към митницата, където бързо минаха през всички формалности. Лука бе извършил чудеса и на терминала ги чакаше официална йорданска група – подобаващо посрещане за екип водещи археолози на Църквата, която съвсем наскоро бе направила щедро дарение за една от любимите благотворителни организации на краля. Багажът им тръгна към залата за получаване с електрокара на летището и след няколко минути групата беше навън в сухия въздух и чакаше автомобила, който трябваше да ги вземе.

Пред тях спряха пътнически микробус, следван от един "Форд Експедишън“. Шофьорът на микробуса слезе и като заобиколи отпред, прегърна Натали, после се здрависа със Стивън.

– Робърт, радвам се да те видя. Наред ли е всичко? – попита тя.

"Робърт"беше псевдонимът на Муди за тази операция.

– От два дни съм в красивата Йордания и засега няма проблеми. Хайде качвайте се по-бързо и да пускаме климатика. Сега ли ще ме представите или по-късно? – каза той, като погледна останалите от групата.

– Робърт, това е Лука. Лука, Робърт. Той е мой стар приятел и ще ни помага за пътуването.

Лука се ръкува с Муди. Погледна го предпазливо и отбеляза уклончиво:

– Май сме се виждали вече във влака. Винаги е полезно някой да помага.

– Приятно ми е да се запознаем.

– А това са Артуро и Франсоа – добави Натали, като посочи двамата младежи.

Бързо качиха багажа в джипа и потеглиха. Докато двете коли се движеха с умерена скорост по добре поддържаната магистрала, Муди даде разяснения:

– Движим се към Мъртво море, после ще караме по брега до паркинга в началото на Уади Муджиб. Оттам ще ни вземе хеликоптер и ще ни закара на мястото, което Стивън определи за базов лагер. Ще ви оставя и ще се върна в Аман за останалото оборудване. Твърде дълго ще е, ако ходим пеша – би отнело няколко дни, а с джип не се знае дали може да се мине, защото на места водата е доста дълбока. За връзка имам сателитен телефон. Там, където отиваме, няма мобилна мрежа.

– Какво време се очаква? – попита Стивън.

– Горещо през деня и горещо през нощта, ако вятърът духа от пустинята. В противен случай температурата може да падне с двайсет градуса в рамките на няколко часа. Звучи много, но ако през деня е било четиридесет, това означава, че през нощта ще е около двайсет, ако имаме късмет. Затова очаквайте знойна ваканция, но без хотелски комфорт, ресторанти и баня. Ще ни доставят вода – от реката не може да се пие. Може да става за къпане, ако няма паразити, но ви съветвам да използвате водния ни запас и за тази цел. Хеликоптерът ще идва редовно и ще имаме запаси за цяла седмица, в случай че времето не е благоприятно за летене. – Муди се обърна към Стивън: – Имаш ли представа колко ще продължи търсенето?

– Може да се проточи седмици. Няма как да знам.

– Значи трябва да организираме максимален комфорт в базовия лагер. Би било добре, ако разполагахме с повече хора, но за това май има проблем, нали? – попита Муди, като погледна Лука.

– Да – отговори италианецът, – спешните срокове ни поставиха доста ограничени условия. Според договора не можем да използваме машини или моторни уреди, не трябва да вдигаме много шум и сме задължени да оставим терена във вида, в който сме го заварили, доколкото е възможно. Повярвайте ми, настоявах за още дванайсет души, но нямаше как.