Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Синт едва сдържа желанието си да фрасне надменния глупак.

– Тези по-нататъшни указания зависят ли от връщането на Свитъка от криптолога и момичето?

– Намеквай каквото искаш. Когато му дойде времето, ще бъдеш запознат с необходимите подробности – сопна се Лука.

Стража го погледна предупредително, после отново насочи вниманието си към Синт:

– Полковник, разбирам любопитството ви, но в тази задача ще ви помоля да възприемате Диего Лука като по-висшестоящ от вас. Това е временна мярка, която се налага по причини, които засега не е необходимо да знаете. Лука ще има нужда от вашата помощ както по отношение на сигурността, така и за намирането на другия важен предмет, и искам да му съдействате безусловно и без колебание. Ясно ли се изразих?

– Разбира се – увери го Синт, като се усмихна леко. – Ще направя, както искате, ще извикам кучетата си и ще чакам да ми се обадите с повече подробности. Междувременно, може ли да видя местата, където обмисляте да съхранявате Свитъка, както и някакви чертежи? Ако искате да съставя план за охрана и тя да бъде по-сигурна, отколкото в абатството, което очевидно не беше адекватно за съвременните рискове, ще ми трябва колкото може повече време и информация.

– Разумно искане. Утре ще ти се обадя да ти кажа кога можеш да видиш локациите. – Лука замълча за момент, после добави: – Мисля, че няма нужда да ти напомням, че разговорът ни е поверителен и не трябва да стига до знанието на други лица.

– Да. Както винаги. – Синт не се сещаше какво друго да каже, затова реши да минимизира загубите. – Ще чакам обаждане. А сега ще тръгвам, за да събера екипа си.

Не виждаше причина да продължава срещата. Трябваше му време, за да обмисли една стратегия, която започваше да се оформя в главата му.

– Благодаря ви за усилията, полковник Синт. Надявам се новата уговорка да устройва всички. Не забравяйте, че това е само временно и отново ще бъдете подчинен директно на мен, след като тази неприятна работа приключи – напомни Стража.

– Имайки предвид загубата на Свитъка, напълно бих ви разбрал, ако пожелаете да прекратим отношенията си, след като задачата приключи – отговори Синт.

Беше естествено да предложи оставката си при тези обстоятелства.

– Обсъдихме този въпрос и решихме, че интересите ни ще бъдат по-добре защитени, ако останеш на сегашната си позиция – увери го Лука. Посланието беше ясно: той беше обсъждал със Стража бъдещето на Синт, беше участвал в решаването на съдбата му.

– Аха… ами добре тогава. Готов съм да ви служа по най-добрия начин. Ще чакам нови указания.

– В Йордания ли отиваме? – попита Натали.

– Да. В Свитъка не са дадени точни координати, но доколкото мога да преценя, обясненията са максимално точни за възможностите, с които са разполагали през тринайсети век. Бейкън е бил гений, няма спор. В инструкциите пише да отрежем част от рисунките тук, тук и тук. – Стивън посочи няколко случайни на пръв поглед сини линии, пресичащи четири от илюстрациите. – Сега сравни новата картина с тази сателитна снимка.

Беше изрязал и сглобил парчетата като пъзел. Виждаха се продълговат воден басейн с няколко знака наоколо – лунен сърп, звезда, наклонена настрани буква Y и накрая гербът с форма на лабиринт.

– Удивително – възкликна Натали. – Наистина би било по-полезно, ако знаехме какво означават символите, но и това е добро начало…

– Звездата съвпада с местоположението на Махерус или Мукауир, който е бил крепостен комплекс на йорданския бряг на Мъртво море. В Свитъка изрично се споменава Мъртво море, така че явно тук е отбелязано точно това укрепление… – Стивън посочи на екрана мястото, което имаше предвид. – Махерус е мястото, където е бил обезглавен Йоан Кръстител. Това го прави ориентир, който би се запазил през вековете.

– Мрачна слава – измърмори Натали, като потрепери неволно. Дори при нейните чести срещи със смъртта представата за брадат мъж, чиято глава е отделена от тялото, действаше стъписващо.

– Така е, но улеснява намирането на правилното място. В района няма други обекти, които биха могли да са свързани с него. Лунният сърп символизира жената на Лот, която също е част от историята на региона.

– Превърната в стълб от сол, доколкото си спомням – отбеляза Натали.

– Изучила си Библията.

– А какво означава игрекът?

– Изглежда, че съвпада с Уади Муджиб.

– Кое?

– Това е река, която се влива в Мъртво море. Уади Муджиб. На изток от Мъртво море тя се разклонява на Уади Муджиб и Уади Хидан. "Уади"означава "река"на арабски, или по-скоро се отнася за речен каньон, в който може и да тече вода, но през лятото обикновено пресъхва.