– Впрочем къде отиваме?
– О, ще започнем в Израел или Йордания, предполагам. Трябва да поговоря с Муди за контактите му там, а също и в Палестинските територии. Но това може да почака до утре.
Натали го хвана за ръката и го поведе към спалнята, докато той събличаше якето си. Спря на вратата и му помогна да си свали ризата.
Очертаваше се дълга нощ.
Полковник Гейбриъл Синт стоеше на паркинга на летище "Леонардо да Винчи – Фиумичино"и гледаше как самолетите излитат над римските хълмове, докато чакаше за срещата. През последните няколко дни не беше спал много и от напрежението го болеше глава. Момичето и Крос се бяха изпарили без следа и досега полицията не бе открила нищо. Синт нямаше много надежди в това отношение – издирването не беше приоритетна задача за римската полиция, а в другите градове не правеха нищо.
Застанал до взетата под наем кола, той разсеяно изпращаше облачета дим към небето. В този късен час паркингът беше пуст – идеално място за тайни срещи. От неговата страна се приближи кола и спря на няколко метра. За голяма изненада на Синт от едната страна слезе Лука, а от другата – самият Страж. Това беше невиждано. Презреният му колега в Ордена на тамплиерите явно се беше сдушил с началника му.
Двамата се приближиха и никой не му подаде ръка. Лука каза хладно:
– Прекратяваме издирването на дъщерята на професора и на Крос. Отзови хората си веднага.
– Прекратявате го? Това някаква шега ли е? – възкликна Синт, като хвърли цигарата и я смачка с крак.
– Не. Реших проблема. Свитъкът ще бъде върнат до няколко дни и цялата тази история приключва – отговори Лука, като едва сдържаше самодоволната си усмивка.
– Искаш да кажеш, че си мислиш , че ще бъде върнат. Още не е у вас, нали? – насмешливо уточни Синт.
– Полковник Синт – намеси се Стража, като направи крачка към него, – благодарни сме ви за ентусиазма и всеотдайността, но проблемът е решен и Свитъкът скоро ще бъде в наши ръце. Аз съм доволен от това развитие и не се съмнявам, че ще се случи.
Синт се замисли за момент и реши да пробва друг подход:
– Чудесно. Поздравления. Изглежда, че твоето предчувствие беше правилно, Лука. Като закрилник на Свитъка от името на Ордена нека аз да съм първият, който ще ти изкаже похвала и ще предложи подкрепа. Ако имаш нужда от помощ, само кажи. Нали това е смисълът на сътрудничеството между двете ни групи? Да вършим работа. В крайна сметка важен е резултатът, а не личните амбиции.
Лука очевидно не се хващаше на уверенията му, но, Стража, изглежда, му вярваше, а точно това бе целта на Синт.
– Споделям това виждане, полковник Синт – каза той. – Макар че Свитъкът съвсем скоро отново ще се върне при нас, държа да ви кажа, че искам някои промени в мерките за сигурност. Най-важната от тях е традицията той да се съхранява в абатството на Абътсбъри да бъде прекратена. По начало го пазехме там, за да бъде възможно най-далеч от политически мотивираните боричкания за Светия престол, но времената са други и ползата от съхраняването му на такова изолирано място вече е твърде малка в сравнение с предимствата на охраната, която можем да му осигурим във Ватикана. Ще ви помоля да ми съдействате за създаването на безотказна система за сигурност за помещаването му тук, в Рим.
– С удоволствие ще помогна с целия си експертен опит – увери го Синт, като за малко не се поклони.
– Ще има още една задача за вас. Освен за охраната на Свитъка в близките дни ще се нуждаем от съдействието ви и за една полева операция за прибирането на друг изключително важен предмет. Ще ви помоля заедно с Лука да изберете подходящата фирма, която да изработи хранилище за Свитъка и за другия предмет, до което достъп ще има само и единствено папата.
– Разбира се – леко задъхано отговори Синт. – Каквото поискате. Но мога ли да попитам какъв е другият предмет? Ще бъде полезно да знам какво трябва да охранявам, за да проектирам най-подходящата система, не мислите ли?
Лука и Стража се спогледаха.
– Все още не разполагаме с пълно описание. Но когато имаме такова, ще ви кажем всичко, което е необходимо, за да си свършите работата.
– Разбрах. А операцията? Къде ще се проведе? Тук, в Рим ли?
– И в това отношение очакваме повече информация – отговори този път Лука, като неловко потърка ръце. – Засега от теб се иска само да си в готовност, да отзовеш хората, които използва за търсенето на Свитъка, и да чакаш по-нататъшни указания. До няколко дни ще знаем повече, затова стой в Рим.
Читать дальше