Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Усещам, че има още.

– Да, има. Искам освен това да оглавя експедицията за откриване на Светлината. Искам Църквата да организира всичко, което кажа, включително пътуване под чужда самоличност за мен и за момичето. Един комплект паспорти за връщането на Свитъка и друг за Светлината.

– Мога да го уредя. Предполагам, няма да имате против, ако са италиански или от Ватикана?

– Не. И още нещо. Искам неограничен достъп до архива на Ватикана до края на живота си.

Лука се усмихна:

– До архива ли?

– Аз съм любител криптолог. Ако ми платите, това ме прави професионалист. Като такъв искам да изследвам най-тайните и редки документи в света, а те са във вашите архиви. Няма да изнасям нищо, но искам да угаждам на любопитството си до края на дните си. Човек може да има пари и власт, но знанието е безценно. Затова в замяна на нещо безценно, което ще дам на Църквата – Светлината, искам друго безценно нещо. И искам писмено пълномощно, подписано от папата. Неотменимо. Може да го подпише заедно с другия документ.

Стивън замълча. Лука поглади брадичката си и отпи глътка кока-кола.

– Говоря от името на Църквата. Приемам условията ви. Как предлагате да действаме от тук нататък?

– Дайте ми имейл и ще ви изпратя паспортните снимки. Мога да ги осигуря до довечера – вече са направени. Ще ви дам също имената, които да използвате. Знам, че Църквата може да осигури фалшиви паспорти с едно щракване на пръсти, така че не се тревожа за това. За парите, ще ви дам банкова сметка в Лихтенщайн, където да ги преведете. Когато имате документите от папата и паспортите, ще направим размяната и тогава ще ви кажа какво ми трябва за експедицията. Вярвам, че Църквата ще постъпи почтено, както постъпвам аз, и ще оправдае доверието ми.

– Доверието е част от работата ни. Няма да бъдете разочарован. Имате думата ми.

– Добре. Позволих си волността да запиша този разговор, в случай че някой от ваша страна някога реши, че светът ще бъде по-добро място, ако нас с момичето ни няма. Ако се отметнете от думите си, записът ще бъде разпространен по всички медии. Приемете го като застраховка за доверието ми. Ако спазите вашата част от сделката, няма от какво да се страхувате. И приберете агентите от Ордена. Не искам да се озъртам повече за тях. Бившият бизнес партньор на бащата на момичето ми е достатъчен. В тази връзка, бихте могли да помогнете за безопасността ни. Но ще говорим за това, след като получим паспортите и парите. Разбрахме ли се?

Лука осъзна, че са го надхитрили, но не се сърдеше на Стивън. Знаеше, че сделката им може да бъде преразгледана в бъдеще и някой твърде фанатизиран нов папа да я отмени. Записът беше гаранция, че това няма да стане.

– Разбрахме се, доктор Крос – каза той и подаде ръката си. Стивън я стисна.

– Не съм се съмнявал, че ще се споразумеем. Винаги има начин, когато двама души искат едно и също нещо. Така всички печелим. Приятно пътуване. Моят сподвижник ще се върне на мястото си. Не слизайте преди Милано, а когато пристигнете, вземете веднага такси за летището или се върнете в Рим с влака. Сега ми дайте телефона си.

Лука извади апарата от якето си. Стивън махна батерията и му върна телефона.

– Беше ми приятно да работя с вас. Напишете имейла си тук.

Подаде му едно разписание и химикалка. Лука се замисли за момент, после изписа адреса с големи печатни букви.

– Скоро пак ще се видим. Приятно пътуване.

Стивън се отдалечи по коридора към вратата между вагоните и Муди се върна от мястото при тоалетната, където бе изчакал. Без да поглежда Стивън, когато се разминаха, той поръча минерална вода на стюарда и се върна на седалката си до Лука. Погледна духовника и кимна, после извади две малки слушалки от джобчето на ризата си, сложи си ги и пусна айпода си.

Лука взе вестника и продължи да чете, като си мислеше: Каква забележителна среща .

В Милано взе влак обратно за Рим. Така щеше да има време да помисли. До заминаването имаше половин час, затова, след като си купи билет за първа класа, тръгна да търси магазин за мобилни телефони, за да си вземе нова батерия.

Натали се хвърли на врата на Стивън, когато той се върна в къщата в късния следобед.

– Как мина? – попита го между целувките.

– Нищо непредвидено. Започвай да измисляш имена. Обещах да ги изпратя заедно със снимките до довечера.

– Това ли е?

– Това е. Съгласиха се на всичко и до три-четири дни играта започва. Връщаме Свитъка и заминаваме да търсим Светлината.