Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Това е проблемът. Никой не знае – призна Юстиниан.

– Моля?

– Точно затова пазехме Свитъка толкова ревностно през вековете. Монахът, който го е написал, е закодирал тайната, за да е сигурен, че никой няма да успее да я разчете. Твърдял е, че притежава информация за нещо, което наричал "Божествената светлина“, но каквото и да е знаел, го е отнесъл в отвъдното. Някои мои предшественици са били убедени, че става дума за Светия граал. Други смятали, че е нещо още по-ценно, надхвърлящо човешкото въображение, или може би евангелие, писано от самия Исус. Всичко това са само теории. Монахът е умрял, без да сподели тайната пред никого, доколкото ни е известно.

– Значи тайната е… какво представлява Божествената светлина, така ли?

– Да. И не. Не какво . А къде .

Лука недоумяващо премести поглед от единия мъж към другия.

– Къде ли?

Стража кимна:

– Тайната на Свитъка разкрива къде е Божествената светлина. Мястото. Монахът вярвал, че каквато и да е тази загадка, тя ще се окаже толкова вредна за Църквата, че никога не бива да бъде разкрита. Но като учен не искал и да бъде изгубена завинаги, както се случило с много други знания в историята. Създал така наречения Ръкопис на Войнич, за да скрие информацията. От един от последователите му Църквата научила, че тайната е скрита в глава 18, известна като Свещения свитък. – Стража се покашля. – След като това се разбрало, през 1453 г. папа Николай V създал Ордена, за да пази Свитъка до момента, когато ще бъде преведен и тайната – разкрита. Спомни си, че историята на Църквата е пълна със съперничество и борба за власт, затова папата решил, че охраната трябва да бъде поверена на независим таен пазител, известен само на шепа посветени.

Юстиниан продължи оттам, където свърши Стража:

– Свитъкът е единственото свидетелство за местонахождението на Божествената светлина, която будела едновременно страх и любопитство в онези времена. Но от тринайсети век досега времената са се променили и онова, което е могло да разруши религията тогава, може да се окаже стълб за вярата днес. Ние като организация не можем да допуснем Свитъка да стане обществено достояние, но в същото време горим да разберем какво е Божествената светлина. Ако е Граалът, може да вдъхне нова увереност на вярващите в това време на затихваща набожност. Ако е ново евангелие, по-скоро ще съживи религията, отколкото да причини нови брожения, както би се случило преди осем века. Нещо, което е било светотатство по времето, когато е живял авторът на Свитъка, може да се разтълкува от съвременна гледна точка.

Лука отново кимна. Изведнъж разбра:

– Ако Крос го е дешифрирал, информацията, която знае, е много по-важна от самия Свитък.

Стража го удостои с усмивка, която го смрази до мозъка на костите:

– Както каза, няма нищо по-важно от това, да си върнем Свитъка. Освен да научим какво знае Крос. Ако наистина е дешифрирал документа, трябва на всяка цена да узнаем какво е Божествената светлина и да я предадем на Негово Светейшество, който ще реши как да действаме занапред. Но макар Църквата да е вече друга, човешката природа остава непроменена, затова винаги ще има групировки, които се стремят да използват всяко знание за собствените си егоистични цели. Това не може да бъде допуснато в този случай. Следователно единствените, които трябва да го знаят, сме аз, Негово Блаженство епископ Юстиниан, Негово Светейшество и сега… ти.

Юстиниан прочисти гърлото си и продължи:

– Диего Лука, това не е общоизвестно, но аз съм болен. Дните ми са преброени и скоро трябва да определя наследника си. Ти ще бъдеш този наследник, затова споделянето на тайната с теб е само преждевременно, но не и неоснователно. В рамките на година ти ще бъдеш водач на тамплиерите и ще работиш рамо до рамо със Стража за съхраняването на тайните на Църквата от нейните врагове, били те външни или вътрешни. Това включва Свещения свитък, а съвсем скоро, ако провидението е благосклонно към нас, и Божествената светлина.

Лука остана като втрещен, за момент изгуби дар слово.

Стража се облегна назад и направи няколко тайнствени жеста по посока на Лука с осеяната си със старчески петна ръка, преди да изрече последните си думи за срещата:

– Така получаваш всички пълномощия, включително от поверения ми Орден, от Негово Блаженство и от папата, да договориш каквато сделка или споразумение сметнеш за най-изгодни за Църквата, без изключение. Твоята дума или подпис ще бъдат окончателното становище на Църквата по този въпрос. Възлагаме ти тази отговорност при изключителни обстоятелства, защото в близките дни може да се наложи да вземеш забележителни решения, които ще имат трайни последствия, и не искаме да го правиш с колебание или страх, че преценката ти ще бъде оспорена. По този въпрос последната дума е твоя и за целта можеш да жертваш каквито пари, имущество или хора сметнеш за необходимо. Но върни на Църквата Свитъка и ако успееш, добери се до Божествената светлина, за да изпълним съдбата си и да сложим край на тази ера на несигурност.