Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стивън изчака секунда, после леко закачи слушалката.

Лука звучеше искрено, но Стивън се опасяваше, че може да е твърде ниско в йерархията, за да предложи сделка, която да осигури безопасност на двамата с Натали до края на живота им. Все пак италианецът беше прав за едно – животът е кратък и ако човек няма разумна гаранция, че някой не иска да го убие, все едно няма нищо. Стивън бе замесен в това против своята воля, но ако можеше да реши проблема при приемливи за него и за Натали условия, беше готов да го направи.

Върна се при Натали, която се наслаждаваше на чаша "Кир роял“ – специалитета на хотела. Седна до нея в елегантното сепаре и след като пробва коктейла от пенливо вино и ликьор, поръча един и за себе си, преди да разкаже как е минал разговорът.

– Какво? Да им го върнем? Това ли успя да спазариш? – сопна се Натали.

Явно приемаше идеята доста емоционално.

– Натали. Помисли добре. Докато Свитъкът е у нас, животът ни не струва пукната пара. Франк и Орденът ще ни преследват до края на света. Единственото правилно решение е да го върнем на Ордена и да уредим предаването му така, че те да ни защитят. Няма как иначе да постъпим. Не можем да го дадем на Франк, защото Орденът ще продължи да ни преследва, а ако преценката ти за него е правилна, той така или иначе ще ни убие. Накратко – не можем да го задържим, не можем да го дадем на Франк… остава само една възможност.

Тя помисли за момент, после се изправи рязко и заяви:

– Отивам до тоалетната.

Отдалечи се ядосана въпреки очевидната му логика.

Барманът донесе коктейла и Стивън отпи с наслада. Натали се върна след малко, изглеждаше по-спокойна.

Стивън отново поде темата:

– Свитъкът няма никаква стойност за никого от нас. Дори и да е имал, сега, след като го дешифрирах, пак няма. Така или иначе, самият Свитък не е ценен. Ценна е тайната, която съдържа. Решението, което предлагам, е просто. Ти искаш да довършиш делото на баща си и да видиш крайния резултат. Чудесно. Аз искам да ти помогна и имам знанието и възможността да го направя. Но всичко това е без значение, ако ни убият. Искам да доживея дълбока старост, а не да умра от ръцете на някой психопат. Ако оставим емоциите настрани, трябва да измислим начин да върнем Свитъка така, че всички да ни оставят на мира, и да довършим работата, започната от баща ти, което можем да направим самостоятелно или в сътрудничество с Ордена, но под наш контрол. Това са единствените две възможности. За мен няма значение коя ще изберем, но не виждам трета.

Натали го погледна:

– Винаги ли разсъждаваш толкова изнервящо логично?

– Това ми е работата, Натали.

– Слава богу, че невинаги си такъв. – Тя се усмихна. – Добре, да кажем, че съм съгласна. Какъв е планът?

Стивън ѝ обясни. Натали го изслуша мълчаливо и след като той свърши, вдигна чашата и изпи съдържанието ѝ на един дъх. Примлясна, хвана го за ръката и стана.

– Хайде да си вземем нещо за обяд. Изглежда, че ни чака тежка работа.

И просто ей така, решението бе взето.

В тъмна стаичка в сърцето на Ватикана Лука седеше мълчаливо с началника си, Негово Блаженство епископ Юстиниан, предводител на тамплиерите, и Стража, водач на Ордена на Свещената реликва. Украсените със стъклописи прозорци бяха запердени с дебели пурпурни завеси, които допълнително подчертаваха богатството на изписаните със златна боя листа върху стените. Това беше безпрецедентна среща, в каквато Лука никога не си бе представял, че ще участва. Юстиниан вдигна дебелата си ръка, за да наблегне на думите:

– Диего Лука, никога друг освен Стража и този, който е заемал моя пост, не е узнавал цялата история на Свитъка и неговото значение. Затова с голям трепет ще ти доверя това знание, известно само на Негово Светейшество и на нас двамата. Надявам се, няма нужда да ти казвам, че не бива да споделяш това, което ще научиш, с никого и при никакви обстоятелства. Трябва да отнесеш тайната в гроба.

Лука кимна мълчаливо, опасявайки се, че гласът му може да издаде емоциите.

Стража се наведе напред и се втренчи в него с каменен поглед.

– Свитъкът пази тайна, която папството винаги е вярвало, че може да срине или да промени завинаги Църквата. Авторът на документа е бил убеден, че той би могъл да ни унищожи, ако бъде разгласен, и този, който го притежава, може буквално да контролира Църквата, като я изнудва, че ще издаде тайната.

– Каква е тайната? – попита Лука, болезнено съзнавайки, че времето им се изплъзва.