Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стигна до летището точно навреме, за да се нареди на опашката, да си купи билет и да изтича до изхода за излитане. Сутрешният пиков час в Рим беше ад и той се запита дали Крос предполага какво чудо е, че е успял да хване самолета.

Полетът мина добре – само час от летище до летище, и когато кацна, Лука включи телефона си. След петнайсет минути получи обаждане и вече познатият глас на Стивън му даде следващите указания. Лука затвори, отиде на стоянката на такситата, нареди се дисциплинирано на опашката и погледна часовника си. Пред него имаше шестима. Започна да потропва нервно с крак, докато чакаше.

Таксито го закара до гарата, където той си купи билет първа класа до Милано. Качи се във влака и се настани удобно за пътуването, което щеше да трае час и четиридесет и пет минути. След като потеглиха, един стюард дойде и го попита дали ще желае нещо за пиене. Лука поръча кока-кола, пътникът на седалката до него – също. След половин час съседът му стана и отиде до тоалетната.

На празното място седна друг мъж и поздрави:

– Диего Лука, предполагам.

Лука го погледна. Стивън не се беше бръснал от три дни, каквато беше модата за много италианци.

– Да, аз съм. Познах гласа ви, доктор Крос, макар че очаквах по-възрастен човек.

– Съжалявам, ако съм ви разочаровал. Да говорим по същество. Договорих се с момичето и тя е готова да даде предмета в замяна на няколко неща, за които ще ви кажа след няколко минути. Междувременно, трябва да знаете, че дешифрирах успешно документа.

Сърцето на Лука се разтуптя от вълнение.

– Как да съм сигурен, че казвате истината? Че след векове на напразни опити вие сте се справили със задачата, в която всеки друг се е провалил? Без да искам да ви засегна, разбира се.

– Основателен въпрос. И не се засягам. Нека просто да кажа, че знам къде е Светлината. Това достатъчно ли е?

Лука се престори, че не разбира:

– Какво имате предвид?

– Божествената светлина. Не сте ли достатъчно високо в йерархията, за да знаете? Защо изпращат вас? – раздразнено попита Стивън.

– Знам за нея, но винаги съм мислил, че е мит. Нима твърдите, че е истина?

– Според Свитъка – да. Но може и да не си губим времето с това и да се фокусираме върху връщането на Свитъка…

– Не съм казал, че това не ни интересува. – Лука присви очи. – Какви са условията ви? Какво искате?

– В замяна на Свитъка аз и момичето трябва да получим нова самоличност, с паспорти от страна в Европейския съюз – в срок от три дни след сключване на сделката. Освен това искаме гаранции за закрила до края на живота си. Това означава, че ще покривате разходите на каквато охрана сметнете за необходима, където и по света да се намираме. И искам писмо, подписано от папата, с благодарности за неоценимата ми служба в полза на Църквата.

Лука чакаше да чуе още. Стивън замълча.

– Това ли е всичко? – попита италианецът, невярвайки на ушите си.

– Плюс двайсет милиона долара.

– О… това е повече, отколкото очаквах.

Всъщност Лука бе подготвен за това. Все пак цената беше смехотворно ниска.

– Шегувам се. Не ви искам парите. Искам просто да помогна на момичето да върне онова, което е попаднало у баща ѝ. Паспортите и охраната са, за да се предпазим от съучастниците на баща ѝ, които няма да са доволни, когато изгубят Свитъка. Но нямам намерение да ви изнудвам. Нито пък тя. Искаме само да сме в безопасност и да започнем на чисто, без да се страхуваме за живота си.

Лука не можеше да повярва. Това беше напълно неочаквано.

– Условията ви са приемливи. Да обсъдим сега другата част.

– Не толкова бързо. Каква е вашата роля в Църквата? Как да съм сигурен, че имате достатъчно власт да вземате важни решения и да сключите обвързваща сделка с мен?

– Казвам се Диего Сантиеро Лука и съм специален пратеник на папата. Отговарям директно пред него и съм му пряко подчинен.

– Работите директно за папата? И ако сключа договор с вас, все едно съм го сключил с него? Искам да се изясним.

– Точно така. Сега по другата тема. Местонахождението на Божествената светлина. Какво представлява тя всъщност?

– В Свитъка не пише. Описано е само къде се намира.

– Само. Добре. Какво искате в замяна на тази информация?

– Първо, искам признание за работата ми по дешифриране на документа, която, смея да твърдя, ме прави най-добрия в света, имайки предвид, че никой в историята на човечеството не е постигнал моя успех. Освен това искам компенсация за това, че трябва да се откажа от работата и от досегашния си живот. За целта искам справедлива цена за компанията си, която ще продам на Църквата. По моя оценка бих могъл да взема за нея милион и половина долара. Освен това колекцията от редки пергаменти, които се налага да оставя, струва още около половин милион. Общо два милиона долара. Което, имайки предвид реакцията ви на шегата ми за двайсетте милиона, е смешно малко.