Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Лука беше пристигнал със самолет в Милано и бяха повторили схемата с телефонни обаждания с указания в последната минута. Муди бе обяснил, че този похват крие най-малък риск да бъде проследен, което беше най-голямото опасение на Стивън. Агентът от ЦРУ обаче все още смяташе, че има опасност. Беше наблюдавал Лука на летището, за да се увери, че няма да говори с никого по телефона или да провежда подозрителни срещи, после проследи таксито му. Лука беше чист. След десет минути чакане на летището той взе такси до гарата, за да повторят процеса от миналия път в обратната посока, за всеки случай.

Този път Стивън беше облечен като бизнесмен, със синьо сако, червена вратовръзка, официална риза на фини сини и бели райета, сив панталон с тъмночервен колан и обувки в същия тон. Косата му също беше променена – загладена назад с гел по италианска мода.

– За това ли беше цялата бъркотия? – измърмори Лука, като взе кутията.

– Да. Внимавайте да не го изпуснете. И този път го пазете по-добре.

– Приемам забележката. Преведохме парите тази сутрин.

– Поздравления за успешната покупка на фирмата. Тя се управлява сама. Няма да се налага да правите много. Макар че може и да имаме предател там – питах се откъде хората на Франк знаеха, че сме в базиликата "Сан Клементе“, и единственото разумно обяснение е, че са получили превода на първия пергамент.

Стивън разказа за първите два пергамента, но нарочно пропусна информацията за плочката. Би било глупаво да издава тайната, благодарение на която изглеждаше като гений, който се ражда веднъж на хиляда години.

Лука го изслуша с интерес и кимна:

– Има логика. И така, вече имате парите и писмата… какво правим сега?

Стивън изброи списъка с неща, които щяха да им трябват в търсенето на Светлината.

– Може ли да запиша? Това са много подробности – каза Лука.

– Няма нужда. В кутията до калъфа със Свитъка ще намерите лист с всички изисквания. Накратко, трябват ни: разрешение от йорданското правителство за извършване на археологически разкопки, различни инструменти, които са описани, и десетина мъже да копаят, и транспорт. Най-добре да отидем със самолет. Вероятно ще стоим в Йордания седмица-две. Указанията в Свитъка са подробни, но пак би било цяло чудо, ако открием нещо. Минали са поне осемстотин години, а може би и повече, в зависимост от това, какво търсим. Не съм голям оптимист, но ще положим всички усилия. И ще ни трябва някакво оръжие. Хубаво е и мъжете, които ще копаят, да имат военна подготовка.

– Мислех да извикам няколко от братята тамплиери. Те са особено подходящи за целта. Преминават през различни видове нестандартна подготовка, включително с всякакви оръжия. Те са сред най-способните и в изключително добра форма – обясни Лука, като несъзнателно опипа корема си.

– Ще взема и един наблюдател в екипа. Ще бъдем аз, момичето и приятелят ми, който работи в разузнаването и ще ни бъде полезен, ако изпаднем в затруднение. От ваша страна искам вас и копачите. Никой друг.

– Разбрах. Но имаме един високопоставен колега, който е бивш служител на Мосад и познава района добре…

– В никакъв случай. Израелските шпиони са последните хора, с които искаме да се забъркваме, настоящи или бивши. Йорданците и без това ще бъдат подозрителни. И още нещо – не искам никой друг освен участниците в експедицията да знае къде отиваме. Ограничете информацията до необходимия минимум.

– Добре. Какво друго? Кога тръгваме?

– Зависи от вас и от това, колко бързо ще получите разрешение от Йордания. Аз мога да се приготвя за един ден. Затова действайте. В тази връзка използвайте влиянието си в римската полиция и ги накарайте да оставят мен и момичето на мира. Не знаем за убийството на шофьора нищо повече от тях, така че ще бъде полезно, ако тази история се потули.

– Ще се погрижа.

– Разчитам на вас. Хайде сега пак да направим номера с телефона. – Стивън направи знак с пръсти и Лука послушно извади батерията и му я подаде.

– Не може ли да я оставите в тоалетната или на друго подобно място? Много трудно се намира нова батерия – оплака се той.

– Това е целта на упражнението. Ако ще ви е утеха, аз всъщност ви имам доверие. Този метод на действие е по настояване на моя приятел от разузнаването. Не допуска отклонения от процедурата.

– Добре. Ще чакам пак да се видим. Да разбирам ли, че ще поддържаме връзка както досега – по имейла?

– Да. Ако има нещо спешно, ще ви се обадя на мобилния. Приятно пътуване обратно до Рим и внимавайте да не изпуснете кутията.