Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Машината кацна и групичката слезе, взеха багажа си от екипажа. Товарното отделение съдържаше няколко бидона с вода, различни чували и кутии. Десет минути след приземяването хеликоптерът беше разтоварен, момчетата от екипажа им помахаха и излетяха. След като машината се скри от поглед, тишината бе оглушителна – нямаше буквално никакъв звук освен бълбукането на хилавото поточе. Дори при минимално усилие човек плувваше в пот – в безветрието жегата бе непоносима.

Стивън носеше малък термометър и когато го извади, той показваше четиридесет и два градуса. И то в единайсет и половина. Ако някой все още се съмняваше, че ще им бъде трудно, сега окончателно се убеди. Заеха се да разопаковат багажа с мудна решителност. Няколко сандъка без отличителни знаци съдържаха екипировката им за лагеруване. Бавно и целенасочено разпънаха палатките и издигнаха сглобяемите тоалетни. Муди организира района за съхраняване на храната и водата и след като се убеди, че напредват достатъчно, проведе разговор по сателитния телефон.

Четиридесет минути по-късно каньонът отново се огласи от бученето на хеликоптера, който караше останалите провизии. Имаха късмет, че все още не бе излязъл вятър и приземяването мина леко. Тримата членове на екипажа слязоха и бързо разтовариха още кашони и сандъци, които Муди и тамплиерите пренесоха в малкия лагер.

Десет минути след кацането хеликоптерът отново излетя и поне в близките три дни нямаше да го видят. Задухът обгърна групичката авантюристи като одеяло, докато гледаха как машината се издига над планинското било по посока на Аман и прекъсва последната им връзка с цивилизацията. След като си починаха няколко минути, продължиха с подготовката на лагера, за да изпреварят нощта. Оставаха още няколко часа светло и трябваше да ускорят построяването на кухнята. Хеликоптерът беше докарал малък бензинов генератор и няколко варела гориво, с чиято помощ можеха да поддържат ниска температура в няколко големи хладилни контейнера.

Не беше върхът на лукса, но вършеше работа.

Стивън се ориентира с далекомера, после извади портативния джипиес, за да засече координатите. Включи го, но нищо не се случи. Провери батериите и пак пробва. Безуспешно. След като половин час се мъчи с устройството, стана ясно, че има някаква повреда. Приключението не започваше добре. Без джипиес трябваше да засече местоположението според лагера. Стивън знаеше, че няма да се получи особено добре, но щеше да се постарае.

Вечерта настъпи, докато довършваха последните приготовления. Точно преди мръкване, когато Стивън стоеше в основата на склона и оглеждаше северната стена на каньона с бинокъл, Лука се приближи до него.

– Огромен район.

– Така е. Това се опитах да обясня в самолета. Едно е да четеш указанията на Свитъка, но на терен е съвсем друго. Мястото е безкрайно.

– Виждате ли нещо обещаващо? На мен всичко ми изглежда еднакво – измърмори италианецът, почервенял от слънцето и от физическо усилие.

– Не, но нямаме представа какво търсим. Каквото и да е обаче, то е престояло стотици, дори хиляди години, изложено на природните стихии. Затова не очаквайте да видим две колони от древен храм, стърчащи от скалата. Ако не е открито досега, причината е, че не е нищо забележително. Безброй поколения бедуини са бродили в тази долина и не са го забелязали. – Стивън вдигна термуса си и отпи глътка вода. – Няма да е лесно. Опасявам се, че ако постигнем резултат, ще е повече благодарение на късмета, отколкото на уменията ни. И на здравата работа. Ще падне сериозно копане. Започваме утре с първите слънчеви лъчи.

– Точно от това се опасявах. Добре тогава. Лека нощ, доктор Крос.

– Лека нощ. И нека да си говорим на "ти“. Наричай ме Стивън.

– Добре. Лека нощ, Стивън. И пожелай лека нощ на Натали от мен. Можеш да ме наричаш Диего – Лука се отдалечи към палатката със скована походка, уморен от предизвикателствата на деня.

– Там.

Стивън освободи копчето на радиостанцията и изчака Артуро, който бе високо на върха на каньона, да забие оранжево колче на стръмния склон. Нагласи лазерния далекомер и поклати глава, съзнавайки безсмислието на това, което правят, но все пак махна одобрително на другия мъж. Без джипиес се оказа по-зле, отколкото очакваше. С програмирани координати щяха да засекат много по-лесно началната позиция. Това сега бе като да търсиш игла в купа сено.

Стивън отиде при Муди и го извика настрана.