Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

След като седна, извади термометъра от джоба на късите си панталонки и го погледна. Трийсет и шест градуса, а се бе развиделило преди малко повече от час.

Очертаваше се още един мъчителен ден.

Хеликоптерът излетя от речното корито и членовете на групичката го изпратиха с поглед, докато се издигаше над каньона и се изгуби в далечината. След десет дни копане вече имаха установен дневен ред. Ставаха призори, започваха работния ден в седем и половина, спираха в разгара на жегата в два и се подготвяха за разкопките на другия ден, криейки се от убийственото слънце до свечеряване.

Учтивото общуване от първата седмица постепенно се беше сменило с по-дръпнати реплики – предизвикателствата на метеорологичните условия действаха изнервящо. Неизказаният натиск за резултати върху Стивън се засилваше с всеки изминал ден и на север целият склон вече бе осеян с дупки от разкопките.

Сега работеха върху последните няколко възможни места от втората група изчисления, основаващи се на теоретичната величина на стадия от 176 или 185 метра. При по-дългата величина не намериха нищо и на шестия ден се преместиха на 350 метра по-надолу в долината, като коригираха надморската височина, за да компенсират по-малката дължина на стадия. Така локализираха друг район, който, вземайки предвид статистическата грешка, щеше да им отнеме пет-шест дни. Наближаваха края и Стивън почти маниакално проверяваше и препроверяваше всяка дума от превода.

Тази сутрин, докато мереше с далекомера и гледаше с бинокъла как Артуро и Франсоа старателно изпълняват задълженията си, го осени внезапно прозрение – един от онези моменти на вдъхновение, които бяха престанали да го спохождат след смъртта на Антония. Възможно ли беше при указването на дължината да е използвана по-рядко срещана мярка за стадия, отколкото тези, които предполагаше досега? Предвид естеството на документа най-логично беше да са имали предвид италийския или с по-малка вероятност олимпийския стадий. Но дали не бяха използвали египетския? При положение че мястото се намира в Йордания, това не беше изключено, но освен това предполагаше, че реликвата е била заровена през по-древен период. Стивън бързо изчисли, че в такъв случай би трябвало да търсят с около хиляда метра на изток от първоначалното място.

Вдигна бинокъла и Натали, която до този момент работеше на лаптопа в полевата кухня, забеляза вълнението му и отиде при него.

– На разходка ли отиваме? – попита го.

– Искам да проверя нещо.

Той ѝ обясни новата си теория и двамата се качиха по долината до новото място. Стивън следеше джипиеса в движение.

– Тук е – обяви изведнъж.

Погледнаха едната страна на каньона и видяха стръмен склон, просечен от дере, водещо нагоре – малък приток, вдълбал се в скалата в течение на хилядолетия. Стивън огледа района около горния му край с бинокъла и направи бързо изчисление наум.

– В горния край на дерето ли е? – попита Натали.

– Това ми подсказва интуицията, но в Свитъка не пише така. Там се казва на север, не на североизток. Зад нас реката завива на юг. Според моите изчисления, ако вземем предвид всичко, новото място трябва да е… там.

Стивън завъртя бинокъла назад по посока на мястото, където копаеха сега. Новата точка бе на около триста метра от дупките, които бяха направили първия ден. Той насочи далекомера и фокусира. Взря се отново към новия район и заоглежда местността за нещо набиващо се на очи. Нямаше нищо забележително. Освен…

– Какво? – попита Натали, когато чу рязкото му поемане на дъх.

– Има едно възвишение, което изглежда обещаващо. Искам да огледам отблизо – отговори Стивън и закрачи по речното корито обратно към лагера, Натали бързо го догони.

– Изглеждаш оптимист. За първи път от няколко дни.

– Не искам да събуждам напразни надежди, Натали. Това си е търсене на игла в купа сено. Просто бездействието ме влудява, затова ще взема да се разходя и да огледам.

– Супер. Идвам с теб.

Стивън я погледна:

– Добре. Само се намажи със слънцезащитния крем.

Когато се върнаха в лагера, Натали се пъхна в палатката и излезе след няколко минути. Взеха по една лопата и Стивън нарами една хладилна чанта с вода. Въведе в джипиеса новите координати, които бе изчислил. Погледнаха стръмния склон на каньона.

Стивън поклати глава:

– Трябва да се качим по страничното дере, което използвахме, за да стигнем до другите разкопки. Ще използваме естествения път, който избрахме за излизане от каньона – това е най-очевидният и лесен начин да стигнем горе.