Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Определено звучиш огорчен – отбеляза Натали.

– Не, не съм. Просто, когато Свитъкът изчезна, осъзнах, че Църквата ще направи много повече и ще действа много по-решително, за да защити интересите си, отколкото някога би сторила, за да възвърне водещата роля, която е имала в цивилизования свят. Другите религии дръзко набират нови последователи и разширяват влиянието си. Но аз съм част от една остаряла система, която се страхува от собствената си сянка. Каквото и да представляваше Божествената светлина, знаех, че ще си остане скрита. Сега, когато видях истината, съм още по-уверен, че постъпвам правилно.

Стивън поклати глава:

– Правилно ? Ти луд ли си? Имаш ли идея колко грешно е това, което правиш? Чий скелет, между другото, мислиш, че е това с трънения венец като главна атракция в преддверието? Това е историческо събитие!

– Ах, този младежки плам. Почти си спомням как беше. Да, това е историческо събитие – събитие, което Църквата никога няма да огласи пред света. Имаш ли представа какво ще се случи с легендите и репутацията ѝ, ако тялото на Исус бъде намерено? Това би обърнало Църквата с главата надолу. Милиони ще бъдат сломени. Това би означавало, че Божият син, обявен за такъв от оспорвания вот на римски кардинали, е бил обикновен човек – човек, който очевидно не е възкръснал три дни след смъртта си и не се е възнесъл в небето – заяви Лука, като се ослуша, сякаш дочу далечен шум.

Стивън стисна успокоително ръката на Натали. Трябваше да накара Лука да продължава да говори и да дебне удобен момент.

– О, я стига! Мисля, че повечето християни съзнават, че Библията има алегорично значение и не трябва да се приема буквално. Дори папата го е казал. Мисля, че жестоко грешиш. Мисля, че откриването на тялото на Христос заедно с последните му думи ще възроди вярата и ще даде нова сила на Църквата. Би било един вид доказателство. А последните думи на Исус… трябва да признаеш, че са силни – изтъкна Стивън.

– Не отричам това. Всъщност току-що много точно изказа мислите ми. Проблемът обаче е там, че знам как работят в Рим, и категорично мога да ти кажа, че ще минат десетилетия, ако не и векове, докато откритието ни бъде обявено. Църквата е корпорация – бизнес. Тя продава вяра. Но пазарът не е толкова голям, колкото е бил в миналото. Науката се намеси в търговията с вяра и взе своя пазарен дял. И като всяка голяма компания, чиито сделки намаляват, Църквата или трябва да се преустрои и обнови, или да се барикадира и да брани монопола си. И те уверявам, че има по-голям интерес да пази това, което има, отколкото да прокарва нов път. Дори думите на тази плоча могат да причинят сътресение – ако Бог е във всеки от нас, за какво ни е да храним банда облечени в расо официални лица, служещи като говорители на небето? Разбираш ли какво имам предвид? – Лука избърса чело с опакото на свободната си ръка. – Съгласен съм, че това е уникална находка и трябва да бъде огласена пред целия свят, но съм също толкова сигурен, че за да запази мястото си в бизнеса на вярата, Църквата трябва да я задържи в тайна. Тъжно е и е грешно, иска ми се да не съм прав, но съм.

– Добре. Да приемем, че си прав. Но защо… това? – попита Натали.

– Защото виждам истинската същност на Църквата. Тя е огромен, свръхбогат мастодонт, който се интересува само от пари и власт и няма нищо общо с вярата и разпространението на Божието слово. В интерес на истината тя е такава почти от самото си възникване. Знаете ли, че още през първите векове от съществуването ѝ са започнали оплаквания, че свещениците били най-богатите хора в градовете, където живеели? Религията се основавала на идеята за спасител, който е жертвал всичко, живял е в нищета и е отричал материалната собственост. И въпреки това нейните водачи, епископите, живеели в охолство, докато съдели простосмъртните. Ако се върнем в наши дни, виждаме институция, която се основава на принципите на аскетизъм и състрадание, която е успяла да се превърне в най-богатата съществуваща организация. Това не ви ли изглежда малко странно? Божественият бизнес да е толкова печеливш, а безброй поколения през вековете да живеят и умират в нищета? Лицемерието е смайващо. Знам го. Нали и аз съм част от него.

Лука размаха пистолета и Натали и Стивън потръпнаха. Той продължи с по-висок глас:

– Питате защо? Защо ? Сега ще ви кажа. Вече знам какъв ще е изходът от това приключение. Тайните ще си останат тайни и нищо няма да се промени. Богатите ще стават по-богати. Бедните ще си останат бедни и потиснати. Замислих се, че не знам още колко време ми остава на този свят. Затова защо да не постъпя така, както винаги е постъпвала Църквата? Защо да не помисля за моите нужди и да не спечеля нещо за себе си? Откакто съм се родил, живея в бедност, на крачка от богатите дворци, докато религията, на която съм посветил душата си, обслужва интересите на алчните си служители. Защо да не се облагодетелствам, както винаги е правила Църквата? Бях глупав и наивен. Но вече край. Стига празни приказки.