Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Лука погледна часовника си. Останаха неподвижно няколко минути, които им се сториха векове. Стивън се опита да се примъкне по-близо до стената, но италианецът го погледна и поклати глава. Нищо нямаше да му помогне, помещението бе твърде тясно.

– Нека поне да погледна Робърт – каза Стивън след още няколко минути. – Все още е в безсъзнание.

– Не. Стой където си и не мърдай.

– Но той има нужда от помощ – възрази Натали.

– Бог ще му помогне, ако наистина има нужда.

След още известно време Стивън се опита пак да подмами италианеца, беше сигурен, че ще успее да го разколебае:

– Струва ми се, че бъркаш глупостта с честността. Не беше ли ти този, който ме попита дали вярвам в Бог? Дали правя разлика между добро и зло? Какво беше това? Театър?

– Не. Не беше театър. Трябваше да задам въпроса по друг начин. Не става дума за добро и зло. Добрите хора правят лоши неща и злите хора правят добрини. Хитлер е обичал кучето си. Не е толкова просто. Не става дума за борбата на доброто срещу злото. Става дума за противопоставянето на богати срещу бедни, на управляващи срещу потиснати. Църквата го знае. Разбира, че с пари и власт можеш да влияеш на събитията, да контролираш случващото се. Можеш да издигаш и сваляш крале, да градиш и сриваш империи. Слабите не получават нищо освен един студен, плитък гроб, а децата им прекарват живота си в слугуване. Бедните нямат власт. Богатите и властимащите им създават илюзия за свобода и власт, за да се държат добре и да не създават проблеми. Привилегированите организират избори, в които всички кандидати са техни марионетки. Позволяват избор само между купените от тях кандидати. Ако искаш да правиш добро или да имаш власт в реалния свят, трябва да имаш пари. Това научих от цял живот наблюдение на Църквата.

Натали се намръщи:

– Това е опорочаване на една идея от хората. Как можеш да стоиш тук, на няколко крачки от тялото на Спасителя, и да бъркаш злоупотребата с власт и вярата в християнството? Как няма да те измъчва съвестта?

– Това е мой проблем, не твой. С всичката си власт и с парите си тази организация ще решава дали това тук ще остане в тайна или не. И ви казвам, че ще предпочете да го запази в тайна. Аз няма да мога да повлияя на решението ѝ. Нито пък вие. Ако приемете, че съм прав, единственият въпрос, който остава, е дали да спечелим пари от това или не. Мисля, че в това отношение доктор Франк е абсолютно прав. Да не мислите, че той иска да контролира Църквата? За какво мислите, че е всичко това? Да не смятате, че иска тези тленни останки за себе си? Глупости. Той иска това, което искат всички. Но видя възможност да се възползва, като просто направи така, че да се случи нещо, което и Църквата иска. Така всички печелят. Църквата ще запази тайните си. Франк ще натрупа огромно богатство. Църквата ще му плати, за да се скрие, и няма да се пазари за сумата. Цифрата няма значение. Защото това е бездънна яма с пари. Всички ще спечелят освен мен. Отне ми известно време, за да си дам сметка, че мога да изпълня задачата, която Църквата ми възложи, и в същото време да се обогатя.

– Значи всичко това е за пари, така ли? – възмутено възкликна Стивън.

– А кое не е? – чу се глас от входа на пещерата и пред тях изникнаха два силуета.

Морбиъс Франк влезе в пещерата, като бършеше мъртвешки бледото си лице с копринена кърпичка. Широкополата му шапка беше небрежно килната назад, с което приличаше на смъртта, излязла на сафари. Държеше пистолет "Глок 17"с дълъг заглушител, зловещо насочен към тях. Сиа Амиери стоеше до него, близо до подиума с трънения венец, и на фона на огромното му туловище господарят му приличаше на джудже. Франк бързо огледа обстановката, после се взря по-внимателно във венеца и в плочата под него. Направи крачка натам, но спря, сякаш се боеше да я докосне. Погледна надписа и кимна:

– Аха… значи легендите са верни. Наистина съществува. Но както в много други случаи, действителността много се различава от приказките. Оказва се, че са само няколко думи – измърмори, сякаш сам на себе си.

– Кой, по дяволите, сте вие? – попита Натали почти със страх, защото предугаждаше отговор.

Франк я огледа изпитателно.

– Леле, какво очарователно цвете си била, красавице. Нека да се представя. Аз съм доктор Морбиъс Франк. А това е моят сътрудник господин Амиери. Приятно ми е най-сетне да се запознаем лично. Чувал съм много за теб, но на живо си още по-прекрасна. Как само ни разиграваше последните дни.