Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Моите поздравления. Направихте откритието на хилядолетието.

– Кой сте вие? – повтори Стивън.

– Вече ви казах, Гейбриъл Синт. Работя за една група в Църквата, конкурентна на този подлец. – Той махна към Лука, който се гърчеше в агония по-навътре в пещерата. – Опасявам се, че за него няма шанс. Виждал съм такива ухапвания. Ужасен начин да умреш. Няма противоотрова. В Израел всяка година губим по няколко души по този начин. Усойниците имат печална слава.

– За Църквата ли работите? Като носите пистолети със заглушител и убивате като професионалист? – скептично измърмори Стивън, като вдигна внимателно Натали и я изнесе до входа.

– Приемете, че съм от оперативното крило. Мокри поръчки, контраразузнаване.

– Аха, Орденът?

– Умен човек сте. Но колко информация мислите, че е здравословно да знаете? Приемете ме просто като човека, който ще спаси вас и приятелката ви и ще уреди нещата така, че да не прекарате остатъка от живота си в йордански затвор. Сигурно си давате сметка, че властите няма да са много доволни, ако разберат, че сте имали автоматично оръжие и сте били въоръжени до зъби.

– Откъде се появихте?

– Наблюдавах ги и трябваше да изчакам да влязат в пещерата, преди да се кача. Голямо тичане падна, между другото. Започвам сериозно да се замислям за спиране на цигарите – отбеляза Синт, все още задъхан. Бръкна в джобчето на камулажната си риза, извади кутия цигари и лапна една.

– При нормални обстоятелства би отнело най-малко двайсет минути.

– Взех го за по-малко от десет. Все пак имах мотивация. Не знаех колко време имам, преди да ви убие. Но предположих, че надут глупак като него няма да устои на изкушението да се поперчи и ще му трябват няколко минути, докато осмисли значението на това, което ще намерите в пещерата. – Синт запали цигарата със златна запалка "Картие“. – Днес е щастливият ви ден. Надявам се късметът да остане с вас и след като стигнете в болницата. Тръгнем ли, ще се обадя да подготвят всичко, за да я спасят. Дайте да видя какво е състоянието ѝ.

Синт се приближи до Натали. Стивън се дръпна – полковникът вонеше на пот и цигари. Синт вдигна ръката на Натали от корема ѝ, огледа раната, после пак внимателно върна дланта ѝ отгоре.

– Раната е в долната част на корема. По-добре е, отколкото в горната, но положението не е розово. Ако бях религиозен, на ваше място щях да се помоля – посъветва той Стивън, като издиша облак дим към слънцето.

– Не сте религиозен и въпреки това работите за Църквата, така ли?

– Неведоми са пътищата Божии, нали? Всеки има своята роля в света и така нататък. Радвайте се, че Църквата от време на време цапа ръцете си с такива като мен. Хайде сега върнете се да изнесете приятеля си. Изглежда, че има доста сериозна рана на главата. Изгубил е много кръв.

– Лука го удари с пистолет.

– Наистина ли? Доста як за духовник е нашият Лука. Жалко, че след няколко минути няма да е между живите.

Стивън поклати глава, за да избистри мислите си.

– Как са разбрали? – попита.

– Безжичен предавател. Предполагам, че Лука е натиснал паник бутона, когато сте открили пещерата. Трябваше им известно време да се качат по реката. Оня великан, когото сте убили с копието, е главната горила на Франк. Лагеруваше на двеста-триста метра надолу по реката. Разполагаше с всички възможни разрешителни. Явно Франк има свои хора при йорданските власти. Амиери хукна като заек, когато получи сигнала, и уби двамата ви работници в лагера. После Франк довтаса с хеликоптер. Сигурно не сте го чули вътре в пещерата.

– Мисля, че Лука го чу. Но сте прав. Тук акустиката лъже.

– Това е единственото, което ви спасява от йорданската армия, иначе отдавна да са тук. Изстрелът почти не се чу отвън. Ако бяхте стреляли на открито, щяхте да привлечете кавалерията и тогава щеше да се наложи много да обяснявате. Гърмежът със сигурност би проехтял надолу по каньона и щяха да са длъжни да проверят какво става. Още едно нещо, за което късметът е на ваша страна. – Синт се върна в пещерата, за момент разгледа трънения венец и плочата, после отиде при скелета. – Между другото, това този ли е, за когото си мисля?

– Да.

– В Църквата ще полудеят, нали?

– Вероятно. Имам чувството, че в това отношение Лука беше прав. Няма да допуснат това нещо да се разчуе.

– Е, да. Пука ли ви? – попита Синт, като се вгледа в лицето на Стивън.

– Не особено.

Обърнаха се към входа на пещерата и след няколко минути чуха далечното бръмчене на голям хеликоптер.