Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стивън коленичи и набързо прегледа нещата си: компютър, паспорти, портфейли и пари. Извади бинокъла и огледа северния склон на каньона, търсейки пещерата. На мястото имаше прясно натрупана пръст и пясък.

– Моите хора казаха, че снощи Синт е изпратил екип с акумулаторни прожектори и взривове – обясни Муди. – Заличили са всички следи и са срутили пещерата, за да не личи, че там е имало нещо. Признавам, че действат доста експедитивно. Ако не знаеш какво се е случило вчера, няма да забележиш нищо. А до утре или вдругиден слънцето и пясъкът ще са си свършили работата и няма да има никаква следа.

– Нямаш ли усещането, че и преди е правил такива неща? – попита Стивън.

Обърна се и забеляза, че Муди гледа нещо зад него. Синт се приближаваше откъм дерето. Когато дойде при тях, стисна ръцете и на двамата.

Муди заговори първи:

– Май ви дължим благодарности, че спасихте живота на всички ни, включително моя.

– Няма защо. Радвам се, че помогнах. Жалко, че този неприятен инцидент изобщо се случи. – Погледна агента от ЦРУ безизразно. – Или не се е случил.

– Да. Нищо не сме чули. Животът продължава.

– Може ли да остана за малко насаме с доктор Крос? – попита полковникът.

Без да дочака отговор, хвана Стивън леко за ръката и го отведе настрани. Наведе се и прошепна:

– Шефовете ми искат да поговорят с вас. Имат нужда от някои уверения. Лука много превиши правомощията си и искам да знам какво сте се споразумели, за да уредя нещата.

– Точно от това се опасявах. – Стивън му разказа за записа и за писмата с подписа на папата.

– Кога можете да се върнете в Рим? Или казано по друг начин, самолетът е на разположение, кога ще сте в състояние да пътувате с младата дама?

– Тя ще се възстанови до седмица, но аз мога да замина още утре, ако искате. При условие, че ще ми осигурите полет за връщане и още един за двамата след седмица.

– Смятайте го за уредено.

Стивън отново погледна към мястото, където се бе намирала пещерата.

– Как разбрахте за Лука и кога?

– Знаех от доста време. Дадохме си сметка, че това е дело на вътрешен човек, разполагащ с повече информация от един обикновен послушник, дори той да е от Ордена и да знае поне някои от тайните му. Подозирахме всички, докато не открихме правилния човек. Все пак мисля, че се е свързал с Франк чак накрая.

Стивън поклати глава:

– Много жалко. И за малко да им се размине. – Замълча за момент. – Предполагам, че сега работата ви се увеличава, като трябва да пазите и тази тайна. Малко по-трудно е от охраняването на Свитъка.

– Сигурно се досещате, че това е основната причина за срещата ни утре – потвърди Синт.

– Да, досетих се. Значи на летището в осем.

– И не закъснявайте.

Стивън се върна при Муди, взеха багажа и се качиха в хеликоптера. След няколко минути излетяха и се понесоха към Аман. Стивън усети убождане в бедрото, бръкна в джоба си и извади острия предмет. Тогава си спомни.

– Муди, ще те помоля за една услуга и да се закълнеш, че ще я запазиш в абсолютна тайна.

* * *

Стивън седеше търпеливо в красиво декорираната стая във Ватикана. В помещението цареше атмосфера на тихо благоговение и дори мъжът, който му донесе чаша кафе, изглеждаше изключително официален и благороден. Стивън огледа картините върху украсените със скъпоценни камъни и орнаменти стени и прецени, че три от тях са достатъчни за финансиране на армията на някоя по-малка държава за цяла година.

Една врата в другия край на стаята се отвори и влезе дребен белокос мъж, облечен със скромно бяло расо. Приближи се до Стивън, който се изправи, и му даде знак да седне.

– Мисля, че имаме да обсъдим някои неща – отбеляза старецът на английски със силен акцент.

– Така изглежда. Днес вече говорих с един от хората ви, описах му положението и той ме посъветва да говоря направо с вас, Ваше Светейшество.

– Запознат съм с ролята ви в събитията от миналата седмица и преди всичко искам да кажа, че извършихте огромен подвиг. Даже няколко. Трябва да сте изключително горд със себе си. А аз обикновено не съм щедър на похвали.

– Благодаря.

– И така, пуснете ми пак този запис.

Стивън натисна копчето на MP3 плейъра и в стаята прозвуча гласът на Диего Лука. Когато разговорът свърши, той го спря и отпи глътка кафе.

– Хубаво кафе, нали?

– Да, много хубаво.

– И така би трябвало да бъде. Тази работа трябва да си има и предимства.

Стивън не коментира.

– Добре, доктор Крос. Кажете ми какво искате.