Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

От костите се чу съскане и нещо кафяво се стрелна като мълния от гръдната кост към китката на Лука. Италианецът изкрещя и изпусна пистолета. За секунда всички застинаха като вцепенени, после в пещерата настъпи хаос. Натали се хвърли към пистолета и Амиери скочи към нея. В следващия миг на лицето му се изписа удивление, когато древното копие, което Стивън бе грабнал, се заби в гърдите му. Мъжагата залитна назад към Франк като на забавен каданс, със стърчащ от тялото му дървен кол и изскимтя като куче. Милиардерът погледна равнодушно смъртоносната му рана и стреля веднъж в главата му, слагайки край на агонията.

Туловището на Амиери се стовари на земята и така освободи чиста линия за стрелба между Франк и Натали. Тя приклекна и стреля, куршумът се заби в гърдите на Франк, хвърляйки пръски кръв. Франк стреля в същия миг и я улучи в корема. Тя падна тежко и изпусна оръжието, Стивън бавно вдигна ръце и отстъпи няколко крачки към скелета. Една жилеста кафява змия пропълзя от гръдния кош към черепа, влезе през едната очна орбита, излезе през другата и после се оттегли към дъното на пещерата.

Франк се хвана за гърдите с лявата ръка, но още държеше пистолета стабилно с дясната.

– Кучка! Улучи ме! За щастие, раната е повърхностна, ако съдя по болката. Куршумът е одраскал някое ребро. Май си загубила уменията от времето в Бюрото. Преди пет години сигурно щеше да ме пратиш на оня свят. Е, така е. Късмет. – Присви очи и се вгледа в Натали, която се гърчеше от болка на земята. – Доколкото са ми казвали, раните в корема са най-тежки – може да се мъчиш с часове, и са изключително болезнени. А тук, в Божията земя, няма как да те спасят, както съм сигурен, че младият Стивън вече е разбрал. Ако съдя по погледа му, явно си спечелила и сърцето, не само страстта му. Затова за мен ще бъде голямо удоволствие да знам, че последното, което ще види, преди да умре, ще бъде как ти умираш бавно и в неописуеми мъки. – Франк премести погледа си към Стивън. – Приятно ми беше да се запознаем, доктор Крос. Жалко, че не можахме да кръстосаме шпаги на по-цивилизовано място. Но човек трябва да играе с картите, които му е раздала съдбата, нали?

Вдигна пистолета с няколко сантиметра и се прицели.

Стивън бързо погледна към пода, но не видя пистолета на Лука. Знаеше, че Франк се кани да стреля, и мозъкът му заработи трескаво, търсейки изход. Нямаше къде да се скрие, нямаше зад какво да залегне. Приближи се до Натали, която го гледаше с насълзени от болка очи, и погледите им се срещнаха. Сърцето му се сви. Ако това беше последният му миг, така да бъде. Той посегна и докосна главата ѝ с трепереща ръка.

– Съжалявам, ангелче.

Стивън се съсредоточи и напрегна мускули за последния самоубийствен спринт срещу бъдещия си палач, макар да знаеше, че ще бъде напразно.

Трябваше да го направи, ако ще и само заради Натали.

Когато изстрелът проехтя, Стивън не усети болка и това го изненада. Ясно чу изпукването на оръжието през заглушителя, въпреки че ушите му все още звънтяха от гърмежа, който беше произвела Натали. Но болка нямаше. Зачака да му се завие свят или да види светлина в края на дългия тъмен тунел, но нищо такова не последва. След секунда забеляза пред себе си движение. Франк, с огромно червено петно на гърдите, се свлече бавно на земята, първо на колене, после настрани, отпуснал безжизнено ръката, с която стискаше пистолета.

Светлината на входа на пещерата се закри от човешки силует и някой влезе с насочено напред оръжие. Новодошлият подритна Франк, после се приближи до Амиери и направи същото. След като се увери, че и двамата са мъртви, свали пистолета и се обърна към Стивън:

– Доктор Крос, аз съм приятел. Няма от какво да се боите.

– Кой сте вие? – попита Стивън, като примигна удивено.

– Полковник Гейбриъл Синт. Хайде да изнесем бързо приятеля ви и момичето, преди да е загубила прекалено много кръв. Имам сателитен телефон и мога да повикам хеликоптер за по-малко от десет минути. Имаме един, който чака наблизо. Ако побързаме, до половин час ще я закараме в Аман, което означава, че с малко късмет, има голям шанс да оцелее. Вземете я и я изнесете на входа на пещерата, после измъкнете приятеля си Муди. Аз ще се обадя.

Синт отново излезе на слънце и Стивън забеляза, че е целият в пот и задъхан, сякаш е тичал. Полковникът извади сателитния телефон от раницата, която бе оставил отстрани на входа, и проведе тих разговор за няколко секунди. Затвори и пак се обърна към Стивън: