Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Натали допи втората чаша вино и я остави на масичката.

– Както и да е, докато изучавал множество забранени древни документи, които получавал благодарение на репутацията и на развитата си мрежа от контакти, Бейкън открил тайна, която била толкова светотатствена, че се уплашил не само за собствения си живот, а и за съществуването на ордена си. В онези времена църквата възнаграждавала повечето нови открития със смъртни присъди и гонения.

Стивън кимна:

– Може би затова името на Бейкън се свързва толкова често с Ръкописа на Войнич. В един момент стигнах до извода, че той е най-вероятният автор на документа, колкото и невероятно да изглежда, имайки предвид, че е умрял цяло столетие преди създаването му. Това винаги е било парадокс и точно тази досадна подробност ме накара да се откажа от хипотезата си. Но защо е трябвало да се прави копие?

– Оригиналът е бил в много лошо състояние, след като цял век е бил крит от верни сподвижници на Бейкън – средновековните замъци и манастири не са предоставяли най-добрите условия за продължително съхранение на ръкописи.

– Да, така е – при толкова влага, плъхове и какво ли още не.

– Именно. И така, между 1440 и 1450 г. един послушник посветил десет години от живота си за създаването на сегашния документ, за да не се изгуби тайната. Според проучването на Франк този монах бил самият Кристиан Розенкройц, който по-късно става известен като създател на Ордена на розенкройцерите, нищо че легендите го представят като лекар, а не като монах, и е живял сто и петдесет години по-късно – обясни Натали.

– Розенкройц е бил монах?

– Татко смяташе, че легендите за него почиват върху реални факти – макар и изкривени с времето и поразкрасени от негови последователи с богато въображение. За Розенкройц се говорело, че знаел много важни тайни, че имал достъп до забранено познание. Именно тези слухове са залегнали в легендата за розенкройцерите. Ако е бил последовател на Бейкън и е знаел тайната, значи наистина е разполагал със забранено познание – макар и не от естеството, което му приписват.

Стивън се замисли над това разкритие – сагата ставаше още по-интересна. Той самият беше дешифрирал няколко документа на розенкройцерите от седемнайсети век.

Натали се притисна по-силно до него и продължи:

– В известен смисъл Бейкън наистина е написал Ръкописа на Войнич, но не собственоръчно – поне не и екземпляра, който е единственият запазен. Оригиналът е бил унищожен от Розенкройц след завършване на преписа и заместен от копието, което днес е известно като Ръкописа на Войнич. Имало обаче един проблем. Всъщност два. Първо, трябвало да съхрани механизма за дешифрирането на носител, който да не се разруши с времето и да не бъде открит от друг освен от малцината посветени. Вероятно затова е решил да използва плочката и пергамента. Трябвало да остави на братята си в Англия, Италия и Франция инструкции как да намерят плочката с кода, но не можел да го направи по лесен за разгадаване начин.

Изведнъж на Стивън му просветна:

– Изпратил им е кодирани документи с указания къде да намерят не самата плочка, а тайните указания как да я намерят . Скрил указанията в централната базилика, която в онзи период не е била известна. Само духовник – някой от сподвижниците му – можел да бъде допуснат в новата горна базилика и да намери тайния вход за средното ниво. Сега, когато знаем, че пергаментът е бил там, бих предположил, че по онова време тайната за съществуването на двата долни етажа се е предавала от уста на уста. Така само посветените са знаели за тях, а проникването на външни хора е било осуетявано от различни препятствия. В онези времена Инквизицията е била в разцвета си и дори най-малкият намек е бил достатъчен, за да гориш на клада.

– Сигурно затова си срещал герба и в други кодирани документи от същия период. Вероятно и те съдържат указания за базиликата "Сан Клементе"или може би за други места, където са скрити други кодирани пергаменти. Това няма значение за нас, пък и няма как да разберем, ако не дешифрираме тези документи. Важното е, че плочката с кода е у нас. Без нея разчитането на Свитъка би било невъзможно.

– Питам се какво толкова е открил Бейкън, та да се налага да го пазят в такава строга тайна. Трябва да е адски важно. През онзи период познанието, което е било изгубено за Запада в течение на цяло хилядолетие, започнало да се връща в Европа чрез писанията на древните гърци и на арабите – в крайна сметка, изучаването на тези знания е довело до създаване на университетите. Това е бил период на огромен интелектуален подем и в същото време на въодушевление. Цялата многовековна мъдрост, която е била забравена на Запад през така наречените тъмни векове, била преоткрита.