Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Преди две години.

– Да. По онова време ми беше писнало да съм послушна и консервативна, затова махалото отиде в другата крайност и може да се каже, че това беше житейският ми бунт. Започнах работа като сервитьорка близо до къщата на татко, излизах с татуировчик, живеех ден за ден без план за бъдещето. Всеки би трябвало да го опита поне веднъж в живота. – Натали отпи още малко вино. – След година разкарах гаджето и започнах да помагам на татко за неговите неща, при което почти всеки ден се виждахме или чувахме. Най-накрая осъзнах, че не е необходимо да печеля одобрението му, и това ме направи много по-щастлива. После той се забърка с Морбиъс Франк и останалото вече го знаеш.

– Не съвсем. Защо си толкова убедена, че Франк е наредил да убият баща ти? – попита Стивън, въпросът отдавна го глождеше.

– В някои отношения татко беше стереотипен човек – типичният разсеян професор. Но след като се свърза с Франк, се затвори, стана намръщен и започна да прави резервни копия на всичко, по което работеше. Когато попитах защо, каза, че човек трябва да е подготвен за всичко. След време стана очевидно, че го е страх от нещо, и предположих, че е от Франк. Настоях да ме включи в схемата, пък дори и само като наблюдател, за да има поне още някой освен него, който да знае всички подробности. Не го призна, но към края водеше сериозна борба със съвестта си. Колкото повече се доближаваше до реализирането на мечтата си – да дешифрира Ръкописа на Войнич, толкова повече се измъчваше. Последната седмица, още след първите четиридесет и осем часа, откакто се сдоби със Свитъка, настоя да го взема и да го прибера някъде, където никой няма да го намери. Тревожеше се и си имаше сериозни причини. – Натали отново отпи. – Записваше повечето си разговори с Франк и ми пускаше да ги слушам. Казвам ти, този човек звучеше зловещо. Като агент на ФБР съм убила петима, което е доста, но е показателно за работата ми като разследващ организираната престъпност. Можеш да си сигурен, че съм срещала всякакви изроди – серийни убийци, психопати, каквито се сетиш, но дори само от гласа на този човек ме побиваха тръпки.

– Възможно е, но да звучиш зловещо и да си убиец, са две различни неща.

– Когато ми даде Свитъка, татко ме предупреди, ако нещо се случи с него, трябва да очаквам най-лошото и да се махна незабавно. Не би казал подобно нещо просто ей така. Беше изгубил всякаква самоувереност и постоянно се страхуваше. По Великден пийна повечко и ми каза, че Франк е зъл човек – точно така се изрази. Баща ми нямаше навик да преувеличава. Той наистина смяташе, че партньорът му е злодей, но беше стигнал твърде далеч, за да се откаже. В крайна сметка, мисля, че това бе истинската причина да реши, че Свитъкът никога не трябва да попада в ръцете на Франк.

– На този етап това е само хипотеза, но знаем, че някой е готов да убива. Вече се уверихме – потвърди Стивън, като допи чашата си.

Натали я взе от ръката му и отиде кухнята, за да сипе и на двамата остатъка от бутилката.

Върна се на дивана и подаде на Стивън неговата чаша. Той отпи голяма глътка, после зададе още един въпрос, който го глождеше:

– Може и да пропускам нещо, но изглежда знаеш доста повече за общите начинания на баща ти и Франк и за начина, по който са се сдобили със Свитъка, отколкото, ако просто те беше предупредил, че Франк е злодей. Какво премълчаваш?

– Участвах в плана за освобождаването на Свитъка от абатството. Татко нямаше представа от тайни операции, затова се обърна към мен, като се надяваше да го свържа с някой познат, който ще изпълни задачата, без да оплеска нещата. Имайки предвид предишната ми кариера, очакваше да намеря подходящия специалист. Даде ми всички детайли и ме остави да подготвя стратегията. И се оказа прав, не го разочаровах. Познавах може би единствения човек на света, който би могъл да изпълни задачата, без да се разприказва или да сбърка.

Натали изпи виното си на една глътка. После добави:

– Направих го сама.

– Ти си откраднала Свитъка?

– Освободих. Освободих Свитъка, над който Орденът няма никакви законни права. Да, аз го направих.

Стивън смаяно се втренчи в нея. Какви други изненади криеше тази жена?

– Ето защо знаеш толкова много за него.

– Да. Помогнах на баща си, след като Франк го свърза със своя информатор в Ордена. Лично аз не съм се срещала с човека, но научихме доста неща. Свитъкът е написан около 1450 г. Това, което никой не знае, е, че Ръкописът на Войнич е създаден като сложна защитна обвивка около скрития текст в глава 18. Тайната обаче датира далеч преди въпросния ръкопис. След като проучи всичко, което му осигури Франк, татко стигна до извода, че той е копие на друг документ, писан според него от Роджър Бейкън през тринайсети век. Както сигурно знаеш, Бейкън се счита за един от бащите на научния метод, но освен това е бил дълбоко вярващ монах и е живял в абатството на Абътсбъри. Светът е малък.