Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Нашият агент в абатството не знаеше какво съдържа Свитъкът. Татко недоумяваше защо Орденът просто не го е унищожил, вместо да го пази през всичките тези години, ако тайната е толкова ужасна.

– Мисля, че се досещам защо. Само предполагам, но според мен са чакали.

– Чакали? Какво са чакали?

– Чакали са с напредъка на технологиите, някой да дешифрира Ръкописа на Войнич. Ако искаш да узнаеш тайната, която се съдържа в някой документ, но не знаеш как да го разкодираш, най-логично е да изчакаш някой да го направи вместо теб или да ти покаже начина. Това обяснява слуховете, че във Ватикана има учени, посветили целия си живот на опити да го разчетат. Може би е вярно, но както всички други и те не са успели.

– Има логика. Това обяснява и защо Църквата е запазила само главата, в която е записана тайната.

– Именно. Макар че сигурно никога няма да разберем кой е пазил Ръкописа през по-голямата част от съществуването му, нито какво се е случило с глава 16. Може просто да е изпаднала или пък да е била извадена. – Стивън щракна с пръсти. – Знаеш ли, винаги са ми се стрували странни обстоятелствата, при които Вилфред Войнич се е сдобил с ръкописа. Намерил го сред вещите на висш йезуитски духовник след смъртта му. И тук откриваме пръста на Църквата, макар и не на Ордена… доколкото знаем. Може това да е било част от някакъв сложен план за изваждане на ръкописа на бял свят, за да могат съвременните криптографи да го дешифрират.

Натали сви рамене:

– Няма значение. В крайна сметка нищо от това няма да има значение. Скоро ще разгадаеш загадката и тогава ще имаме повече информация, на базата на която да решим какво да правим занапред. – Протегна ръка и се заигра с едно копче на ризата му. – От толкова много приказки ми се доспа. На теб не ти ли се спи, или трябва да те напоя с още алкохол? Готова съм да те напия, за да получа каквото искам, и то не само защото съм криптоманка. Макар че може би точно затова си избрал тази наука.

– Другият вариант беше да стана китарист в рок банда.

– Никога не съм си падала по музиканти.

– Защото не си чувала как свиря на китара.

– Готов ли си да си лягаме? – настоя тя и започна да разкопчава ризата му.

– Вече си мислех, че никога няма да попиташ.

На другата сутрин Стивън се събуди от аромата на прясно сварено кафе и от звъна на телефона на Натали, който тя бе оставила в чантичката си. Извика я, после се пресегна към нощното шкафче, грабна чантата и като избута пистолета, измъкна отвътре мобилния. Натисна зеленото копче.

– Ало.

– Стивън, ти ли си? Очаквах Натали. Би ли ми я дал? – каза Муди направо.

– Да. Сега.

Натали се показа на вратата и той ѝ подаде телефона през леглото. Тя го грабна и изтича обратно в кухнята – замириса на нещо изгоряло. Стивън обу панталоните си и отиде в дневната, където бе оставил лаптопа. Мръдна мишката и екранът светна. Чакаше го дълъг списък с възможни изречения и той изръмжа наум. В кухнята Натали говореше по телефона, тракаше с тенджери и явно правеше още едно-две неща едновременно. Стивън реши да види пощата си, преди да се заеме със Свитъка, който щеше да му отнеме неизвестно колко време. Включи се в интернет, отвори пощенската си кутия и намери около двеста писма. Погледна последните и ги подреди по автор. Имаше ново съобщение от Гуен от сутринта: "От полицията пак те търсиха. Искаха номера ти и им го дадох. Казаха, че имало проблем в Рим. Освен това получих странно писмо от някой си Лука. Да си му се обадел спешно във връзка с някакъв "Ворник“.

Споменаването на Войнич го стъписа. Той отново прочете писмото и си записа номера на листче. Набързо прегледа останалите писма и препрати голяма част от тях на Гуен. Всичките освен първото бяха свързани с бизнеса.

Какво, по дяволите, означаваше това послание? Дали беше капан? Това бе най-вероятното обяснение. Но наистина ли го мислеха за толкова глупав, че да се хване?

И все пак къде може да е уловката? Единственото, което искаха от него, бе да се обади на някого. А това можеше да стане отвсякъде. Дори по интернет, ако използваше някоя от стотиците телефонни услуги онлайн.

Натали свърши разговора и го извика в кухнята:

– Закуската е готова. Така да се каже. Дано да харесваш филийките много препечени. Както и яйцата.

– Как позна? Толкова ли съм лесен за разгадаване?

Стивън се приближи до кръглата маса в столовата и седна, като отново се възхити колко добре изглеждаше Натали по шорти и тениска, когато му донесе чиния и чаша кафе. Тя отиде в кухнята и след малко се върна със своята закуска и седна срещу него.