Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Най-лесният начин беше да започне с първите букви и да ги провери във всички възможни думи, приемайки, че символите са подредени правилно, а не разбъркани. Можеше да се направи и с програмата, но точността на разчитане намаляваше, колкото по-дълга ставаше последователността от букви. Предишните послания се състояха от единични изречения, което ги правеше по-прости, но въпреки това той бе изгубил часове, докато ги групира правилно. Сега можеше да му отнеме много повече време. Мълчаливо съжали, че не е по-добър в програмирането, но нямаше смисъл да се обвинява за това.

Стивън протегна ръце над главата си и мобилизира цялото си търпение. Настрои програмата на латински с допълнителни опции за френски, италиански и испански – за всеки случай – и натисна бутона за стартиране. На екрана се появи познатият прозорец с надпис "В процес на обработка"и лампичката, показваща, че твърдият диск се използва, започна да премигва.

Натали излезе безшумно от спалнята по фланелка и шорти и застана зад него, като постави длан на раменете му.

– Какво мислиш? – попита тихо.

Той вдигна ръка и я постави върху нейната.

– Ще отнеме известно време. Не знам колко. Има много променливи за сравняване и трябва да се опитам да съставя смислени изречения, не просто случайни думи. Ако бяха просто думи, нямаше да е толкова продължително. Освен това го правя на няколко езика. Най-вероятно е на латински, но не искам да избързвам със заключения. Какво ще правим, след като го разкодираме?

– Нямам план, Стивън. Но мисля, че най-силният ни коз е това, което е закодирано в Свитъка. Ако не го разчетем, ставаме храна за червеите. Не мога да си представя средновековна тайна, заради която някой би бил готов да убива. Дори да я разкрием, това няма да върне баща ми и нямам представа как може да ни помогне, но нека поне да я имаме.

– Не мислиш ли, че вероятността Орденът и Франк да искат да ни убият, ще е още по-голяма, ако мислят, че знаем тайната?

– Имаш предвид по-голяма от сега? Как могат да ни убият повече от веднъж, дори да искат?

Една точка за Натали.

– Ако имаме късмет, скоро ще разберем какво пише и ще трябва да измислим някаква стратегия. Може би най-доброто решение ще бъде да изчезнем и да започнем нов живот някъде далеч.

– Съмнявам се, че ще се откажат да ни преследват. Това е приоритет номер едно за Ордена. Едва ли ще вдигнат белия флаг, ако не успеят да ни открият няколко месеца – отбеляза тя.

– Ужасно е да живееш така. Постоянно да се озърташ зад гърба си. Повярвай ми, знам какво е.

– Добре, господин Тайнствен. Каква е твоята история? Сериозно. Бих преспала с теб, за да те накарам да ми кажеш, но май е малко късно за това…

Натали разтърка мускулите на раменете му и той затвори очи.

– Руската и италианската мафия искаха да ме убият, защото разкрих една от схемите им за пране на пари. Нещата започнаха съвсем невинно, но скоро всички бяха по петите ми и трябваше да бягам. Нова самоличност, ново начало и въпреки това трябваше да минат години, докато отново започна да спя спокойно. За малко да ме застрелят, жена ми също. Беше ужасен период, но накрая успях да започна на чисто. Антония, съпругата ми, се принуди да продаде списанието си, за да изчезне, а аз за пет минути се отказах от цялото си предишно съществуване. Възможно е да се направи, но не е лесно.

– Жертвала е всичко, за да бъде с теб? Явно е било истинска любов – отбеляза Натали абсолютно искрено.

– Така беше. А после тя загина и близо три години аз бях като сомнамбул. – Стивън щеше да добави "досега“, но премълча. – Ами ти? Каква е твоята история? Освен ФБР?

– Откъде да започна? Какво искаш да знаеш?

– Само важните неща. Запази подробностите за после – отговори той, като отвори очи и облегна главата си назад, за да види лицето ѝ.

Тя вдигна ръце от раменете му и отиде в кухнята. Взе една бутилка от полицата до хладилника, намери тирбушон в едно чекмедже отдолу и я отвори. Разтършува се в шкафовете и извади две чаши за вино, напълни ги порядъчно, после се настани на дивана и даде на Стивън знак с чашата да се премести при нея. Той се подчини. Беше приключил с работата за тази вечер. Отпи глътка вино и остана приятно изненадан.

– Доста е добро – отбеляза.

– Нали? – Натали се притисна до него. – Хм… моята история? Да видим. Единствено дете. Татко беше центърът на моята вселена – най-умният и най-добрият човек на света. В гимназията и в колежа бях пълна отличничка, най-добрата във випуска и капитан на отбора по гимнастика. Винаги съм била примерно момиче и се стараех да му угодя и да го впечатля. Беше потресен, когато постъпих във ФБР, но никога не ме е упреквал и не е оспорвал решението ми, макар да знам, че постоянно се тревожеше за мен и не разбираше защо го искам. Мисля, че най-щастливият ден в живота му беше, когато напуснах.