Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Ехо, къде си? Изглеждаш, сякаш си на километри от тук…

– Извинявай, сигурно още съм уморен, а и малко изненадан от… това.

– Да не би да се оплакваш?

– Не. Точно обратното. Искам да кажа просто, че…

– Ако компанията ми те разсейва прекалено, можем да се върнем към платоническите колегиални отношения.

– Не съм убеден, че ще се получи.

– По-добре да не пробваме.

Стивън не знаеше какво друго да каже. Имаше цял куп неща, за които искаше да говорят, но в същото врем, не знаеше откъде да започне. Реши пак да си пробва късмета:

– Разкажи ми повече за себе си, Натали. Толкова много неща премълчаваш. Любопитно ми е.

– Бих казала, че вече ме познаваш доста добре – отбеляза тя, като отпи глътка вино. – Да видим… Първо, не си мисли, че съм готова да легна с всеки криптограф любител, който ме омайва с шифри. Да започнем с това. Всъщност ти май си първият криптограф, с когото лягам. Поне в Италия. Засега.

– А пък аз нямам навик да влизам под душа с всяка сексапилна красавица в затруднено положение, която започне да се сапунисва гола пред мен.

– Много ме успокои. Би било ужасно, ако бях просто една от безкрайната върволица къпещи се голи жени, които примамваш с похотливи намерения в тайни убежища на ЦРУ.

– Сега сериозно. От години не съм имал връзка… от такъв тип – призна Стивън.

Така сложи край на непринудения им разговор, макар и неумишлено. Стивън все още се чувстваше неловко след случилото се. Натали явно нямаше такъв проблем.

Хвана го за ръка и двамата тръгнаха по криволичещите тесни пешеходни улички, които освен каналите са единствените пътища за придвижване във Венеция. Стигнаха до площад "Сан Марко“ – най-известната забележителност на града. Погледаха как няколко възрастни жени хранят гълъбите, докато отиващият си ден хвърляше последните си сенки върху дългата редица гондоли в канала.

– Хайде да си направим разходка с гондола – предложи Натали, като стисна ръката му. – Никога не съм го правила, а кой знае кога пак ще дойда във Венеция.

Стивън не виждаше причина да откаже и скоро двамата плаваха по най-близкия канал. Натали изглеждаше възхитена от преживяването, притисна се до него и го целуна, докато се носеха в тъмните води под Моста на въздишките. След малко се отдръпна и настойчиво го погледна в очите.

– Всичко ще се нареди, Стивън. Ще видиш. Всичко ще бъде наред. – И отново го целуна.

Слязоха и вече по тъмно се върнаха при колата. Нещо важно се бе променило между тях и Стивън реши да остави нещата на естествения им ход. Не си беше представял, че ще бяга от убийци из цяла Италия, още по-малко, че ще започне главозамайваща любовна авантюра или че ще е на косъм от това да реши една от най-големите загадки в историята. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да контролира нещата. Най-добре беше просто да се остави на течението и да види къде ще го отнесе. Надяваше се – жив.

Прибраха се в къщата и едва качила се на горния етаж, Натали вече бе съблякла голяма част от дрехите си. Така вниманието на Стивън бързо се отклони от дешифрирането на кода към по-належащи задачи. Плочката нямаше да избяга, реши той. Ентусиазирано последва Натали в спалнята и затвори с крак вратата след себе си.

Стивън седеше на масата в столовата. Беше взел плочката от гаража и бе приключил с въвеждането на комбинациите от символи. Шифърът се оказа находчив и неразгадаем, ако не разполагаш с ключа. Някои букви бяха кодирани не просто с два последователни символа, а с два символа, които формираха знакова комбинация, разделени от трети, който бе без значение. И за допълнително усложнение, ако пред някоя смислова комбинация стоеше определен символ, той я променяше от значеща буква в безсмислица. Щяха да са нужни много усилия, за да се дешифрира пасаж след пасаж, но нямаше друг начин. Часовете летяха, докато буква по буква Стивън най-после дешифрира целия свитък – получи около една трета страница текст, който вероятно щеше да придобие някакъв смисъл, след като го разчлени на думи. Стивън знаеше малко латински, но не беше специалист. Щеше да му е трудно да разчете получената поредица от букви.

За тази цел на помощ идваше програмата. Първият етап беше да открие най-вероятните думи от буквената последователност и да ги отдели в изречения. От досегашния си опит знаеше, че могат да се получат доста неверни предположения, защото програмата не беше достатъчно интуитивна, за да прецени, ако има възможност да образува пет различни думи от шест зададени букви, коя от тях би имала смисъл в комбинация със стоящите преди и след нея. На този етап Стивън щеше да използва опита си, а знаеше, че за разчитането на няколко изречения могат да отидат часове, докато провери всички възможни комбинации.