Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Вие сигурно сте Муди. Аз съм Стивън.

– Приятно ми е. Какво ще кажете да повървим, докато говорим? – предложи Муди.

– С удоволствие.

Натали вдигна чантата си и Муди я пое от ръцете ѝ с лекота. Тръгнаха спокойно в обратна посока на Колизеума, чиято древна фасада застрашително се издигаше наблизо. Муди извади от джоба си два телефона и ги подаде на Натали.

– Честита Коледа! Тези са чисти – увери я. – Направих някои справки. Интересът на полицията към вас се засилва и на ваше място не бих чакал да стане твърде голям. Имаме тайна квартира в Местре, намира се до Венеция, от другата страна на лагуната, и мога да ви настаня там, докато нещата се уталожат. Все още не сте обявени за общонационално издирване, нито сте изпратени в Интерпол, но не се знае как ще се развият нещата в близките няколко дни. Сега бихте ли ми казали в какво сте се забъркали, за да получа по-ясна идея как да реагирам на ситуацията?

Натали погледна Стивън и разказа на Муди накратко какво се е случило, като спести само факта, че са на една крачка да разгадаят тайната на Ръкописа на Войнич. Бяха обсъдили каква част от случилото се да разкрият и се разбраха, ако Стивън остане с добро впечатление от Муди, да му разкажат всичко. Той все още не се бе изказал категорично, затова Натали спазваше договорката.

– Хм, някаква съществуваща от векове тайна секта в католическата църква ви преследва заради документ, с който баща ти се е сдобил по съмнителен начин и чието "освобождаване"е финансирано от милиардер, който няма да спре пред нищо, за да изпревари всички. Това ли е в общи линии? – попита скептично Муди.

– Казано по този начин, звучи безумно – призна Натали, като се намръщи, – но да не забравяме, че някой уби Фредерик, Дани изчезна и двама бандити ни чакаха тази вечер пред катакомбата. Освен това, когато бяхме във Флоренция, ни преследваха и се измъкнахме само защото Стивън зашемети единия нападател.

Муди погледна изпитателно Стивън, докато вървяха.

– Доста си находчив – отбеляза. – С какво се занимаваш?

– Предприемач съм. И любител криптолог. Но от години се занимавам с бойни изкуства, затова съм добър в самозащитата.

– Очевидно. Бил ли си в армията?

– Няколко години. Не беше за мен – добави Стивън, като се опита да сложи край на темата.

– Какво мислиш за тази ситуация? – настоя Муди.

Стивън спря и го погледна.

– Когато Натали дойде при мен, отначало я помислих за луда. После имах възможност да видя пергамента и беше точно такъв, какъвто ми го описваше. Скоро се появиха и преследвачите. Това бяха достатъчно аргументи в нейна полза. Но когато видях Фредерик намушкан с нож до църквата, окончателно ѝ повярвах. Натъкнали сме се на нещо изключително важно за групировките, които според нея са намесени, и те биха сторили всичко, за да си върнат съкровището и да съхранят тайната. Дали е оправдано да убиват, няма голямо значение, след като те са убедени, че е.

Муди кимна замислено:

– Познавам Натали отдавна и имам доверие на интуицията ѝ. – Обърна се към нея. – Махнете се от Рим. В Местре ще бъдете в безопасност, а ако се наложи да пътувате, ще имате голям избор от възможности. От Венеция и Милано има полети за целия свят. Моят съвет е – идете до Местре, преди полицията да изостри вниманието си към вас. Там ще измислим нещо. Как ви звучи?

– Съвсем разумно, както винаги – каза Натали с уважение. – Но щеше да е по-лесно, ако имахме кола.

Муди ѝ подаде хартиен плик и обясни:

– Вътре има указания с адреса на къщата, ключ и талон за една черна алфа ромео, която е паркирана в хотела ми. Изчакайте половин час, преди да я вземете. Колата е заредена догоре с бензин и всички документи са в жабката. Регистрирана е на една корпорация в Генуа. – Прокашля се. – Аз ще се помотая в Рим още ден-два и ще се опитам да разбера какво е станало с Дани. После ще дойда да ви видя във Венеция. Ще се обадя предварително. Ако карате достатъчно бързо, би трябвало да стигнете за седем часа.

– Страшно много ти благодаря, Муди. Спасяваш ни – каза Натали.

– Ти би направила същото за мен, така че не ми благодари. – Той я погледна мрачно. – Надявам се да грешиш за хората, с които сте се забъркали. Църквата има сериозно влияние, особено в Италия. Въпреки че ми е трудно да повярвам, че биха прибягнали до убийство…

– Това вероятно са го извършили хората на Франк. Сигурна съм, че те убиха баща ми. Франк е известен като безскрупулен и безмилостен човек. Накрая татко съжаляваше, че се е хванал с него.