Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Защо толкова се занимават с нас? – попита Натали. – Нали не мислят, че ние сме убили Фредерик?

– Казаха, че сте "лица, представляващи интерес“. Предполагам, че нямат нищо друго и затова се фокусират върху фактите, които са им известни. Ако си бяхте тръгнали с колата, вместо да я оставяте там, нямаше да имат нищо. Открили са ви по отпечатъците. В противен случай щяхте да сте просто мистериозна двойка, на която съм помогнал и за която не знам нищо.

– Добре. Какво внимание можем да очакваме?

– Говорих с един познат в управлението и той ми каза, че са ви обявили за издирване, което ще доведе до инцидентни проверки в хотелите за имената ви. Ако не се предадете до двайсет и четири часа, може да започнат да ви издирват по-сериозно, в случай че все още нямат следи към убиеца. Може и да работят бавно, но не са некадърници.

– Значи засега няма голям проблем. Но съветът да се махнем от Рим може би не е лош – призна Натали.

Минаха през полето около няколко жилищни комплекса и стигнаха до портата на лозе, оградено с двуметрова тухлена стена. В дъното на имота се виждаше стара, порутена постройка. Отпред чакаше мъж с работен гащеризон и като видя Дани, отвори леко портата. Дани спря на алеята пред сградата и се обърна към Натали и Стивън, като обясни:

– Това е Умберто. Той ще ви заведе до входа на катакомбата. Имате един час да я разгледате. Ето фенерче… – Извади го от жабката и провери дали свети. – Той ми каза, че вътре имало някакви лампи, но не се знае от колко време не са ползвани. Инсталирали са ги като временна мярка преди няколко десетилетия. Не забравяйте, че това е историческа забележителност, затова без вандалски изпълнения, нали?

– Разбира се. Но откъде да сме сигурни, че това е криптата, която търсим? – попита Стивън.

Дани сви рамене:

– Нямам представа. Питайте Умберто. Той познава катакомбите по-добре от всеки друг. Намират се в негов наследствен имот. Ако не е тази, която търсите, най-много да сте се разкарали напразно. Тук отдолу всичко е в тунели, доколкото съм чувал. Някои катакомби са дълги с километри. Надявам се, че ще се ориентирате на влизане и на излизане. Ще бъде жалко, ако ви изгубим… – Усмихна се. – Е, не се тревожете. Умберто казва, че досега не е заключвал никого вътре.

Слязоха от колата и се ръкуваха с Умберто – жилест мъж около шейсетте, със силно загоряла кожа и мръсна, прошарена коса. Двамата със Стивън размениха любезности, докато вървяха по алеята. За щастие, Умберто знаеше криптата, която ги интересуваше. Обясни набързо как да я намерят и им каза да обърнат внимание на стенописите с птици и лози.

Приближиха се до старата сграда, леко запусната като много други в Рим, и Умберто ги преведе по тухлен коридор до желязна врата. Извади връзка ключове и с театрален жест отключи ръждивата ключалка. Лампите бяха включени. Той махна към грубото каменно стълбище, спускащо се в мрачното подземие. Напомни на Стивън, че имат един час, като вдигна пръст, за да наблегне на важността на думите си. Стивън кимна и тръгна надолу, последван от Натали.

Застоялият въздух миришеше на влажна пръст. Телата отдавна бяха преместени в гробищата и въпреки това мястото навяваше усещане за смърт. Вековете, през които тук са се съхранявали тленни останки, бяха оставили неизличима атмосфера.

Двамата тръгнаха предпазливо по коридора, към който ги бе насочил Умберто, проходът беше издялан във варовика и на места бе укрепен с древна зидария. Натали почти се долепи до Стивън, докато минаваха камера след камера по безкрайния тунел, чиито стени бяха осеяни с гробищни кухини и отдавна забравени надписи. След известно време рисунките по стените се промениха, както беше обяснил Умберто. На едно разклонение в главния тунел стигнаха до голяма крипта. Ако Умберто беше прав, това беше гробът на Януарий. Почти всички стени бяха украсени с изящни стенописи от трети век, изобразяващи лози и птици. Стивън и Натали си помислиха едно и също, докато разглеждаха произведенията – откъде да започнат?

– Мисля, че с голяма сигурност можем да кажем, че това е правилното място – прошепна Натали, като разглеждаше мраморните стени и фреските.

– Да, но тук има прекалено много детайли, прекалено много образи. Нека да си разпределим търсенето. Ти започни от лявата страна, аз – отдясно, и така ще удвоим шанса за успех. Вземи фенерчето, аз ще ползвам телефона. Търсим нещо свързано с берачи на маслини, може би резба или рисунка – напомни ѝ Стивън.