Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Мой ред е – заяви тя, мина покрай него и затвори вратата след себе си.

Стивън откри фланелка в сака и бързо смени бельото си, после дръпна дебелите пердета и легна. Последното, което чу, преди да заспи, бе шуртенето на душа. Потъна в дълбок сън почти веднага щом отпусна глава на възглавницата.

Събуди го някакъв звън. Мобилният на Натали. Тя се размърда до него и посегна в тъмното за апарата. Стивън се опита да види часовника на нощното шкафче. Четири и петнайсет следобед. Заслуша се в краткия разговор. След малко Натали стана от леглото и отиде до масата. С дебелите пердета на прозореца в стаята бе тъмно като в рог.

– Затвори очи – предупреди го тя, преди да светне лампата.

Той изръмжа и се обърна с гръб към масата, но все пак успя да зърне потничето ѝ и чифт яркозелени мъжки боксерки.

Гледката беше добра.

Тя си записа нещо, повтори "шест часа"няколко пъти и затвори. Остави лампата включена за негов ужас и се върна при леглото, като този път седна до него.

– Хайде, момчето ми, събуждай се. Имаме среща със съдбата в шест, когато ще влезем в катакомбите. Това означава, че трябва да побързаме, ако искаме да хапнем преди малкото ни рандеву.

Стивън я погледна – седеше с кръстосани крака и четеше записките си от листчето.

– Бързо стана – отбеляза. – Къде е срещата?

– В една друга катакомба, някъде наоколо – "Сан Калисто“. Явно е известно място. Голяма туристическа атракция.

Той кимна:

– Най-голямата катакомба в Рим. Известна е отчасти заради Папската крипта, където са погребани доста от първите глави на Римокатолическата църква.

– Откъде знаеш толкова много? – изненада се Натали.

– Преди пет години бях на тридневна екскурзия в Рим и това беше един от обектите, които посетихме. Намира се на Виа Апия, недалеч от хотела. Спомням си я заради магазина за сувенири. Помислих си какви евтини боклуци се продават. Не знам защо, но това ми се е запечатало в ума.

– Хайде да тръгваме. Не искам да изпуснем срещата.

Стивън затвори очи.

– Отивай без мен – измърмори. – Аз ще поспя още малко.

Тя го фрасна с възглавницата.

– Хайде! Тръгваме след пет минути. Аз черпя яденето.

Стивън отвори очи точно навреме, за да види как Натали отива да вземе дънките си от мястото, където ги е оставила. Дясното ѝ рамо бе украсено със силно стилизирана татуировка на папагал, която я правеше още по-съблазнителна в неговите очи.

– Ти си първа в банята. На мен ми стига една секунда – каза ѝ. Все още не му се ставаше.

Тя плъзна игрив поглед към одеялото и без да продума, взе дънките и перуката и влезе в банята.

Хапнаха нещо като късен обяд в ресторанта на хотела, който не допринесе с нищо за подобряване на мнението им за хотелската храна. После излязоха и търпеливо зачакаха такси. Когато то спря със свирене на гуми пред тях, Стивън поклати глава. Дори след половин десетилетие в Италия още не можеше да свикне с навиците на шофьорите, които приемаха всяка минути зад волана като участие в състезание.

Пътуването до "Сан Калисто"отне десет минути и скоро двамата стояха пред ужасния магазин за сувенири сред тълпи туристи от всички краища на света. Със свечеряването навалицата намаляваше, но все още беше неприятно многолюдна. След няколко минути изнервено чакане Дани изникна отнякъде на улицата и изсвири с клаксон, като им помаха през отворения прозорец на колата. Отвориха задната врата и се качиха.

Италианецът веднага потегли по Виа Апия и заговори без всякакви предисловия:

– Днес ми се обадиха от полицията. Някой в църквата се е разприказвал и без да признае нищо, е посочил мен. Отпечатъците ви са намерени в колата, оставена на местопрестъплението, и тъй като Гранична полиция вече взема биометрични данни, когато влизате в страната, сега знаят имената ви. Казах им, че сте се свързали с мен за рутинна разузнавателна задача и сте поискали да влезете в базиликата в извънработно време. Иначе не знам нищо друго за вас или защо сте искали да влезете. Може да е било, за да правите извратен секс. Засега това обяснение ги задоволи, но мисля, че е най-разумно да се махнете от Рим възможно най-скоро.

– Съжалявам, Дани. Не исках да ти създаваме проблеми. Не подозирахме, че някой ни следи или че може да убият някого – оправда се Натали.

– Както и да е, на ваше място бих се скрил много добре. Поискаха описание и аз им дадох възможно най-подробно. Истината е, че не знам нищо за вас. Когато попитаха как са се свързали с мен, казах, че сте ме намерили в указателя. Имам реклама там.