Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– В такъв случай трябва да отидем там. Където и да е входът, трябва да го намерим и да влезем – възбудено заяви Натали.

– Последния път, когато се опитахме да направим нещо подобно, не мина особено добре, доколкото си спомням. Освен това не можем да рискуваме да търсим пак помощ от Дани. Сами сме.

– Не съм сигурна. Чакай да се обадя на Муди да му кажа какво се случи. Може на него да му хрумне нещо. Освен това той ще прецени доколко може да се разчита на Дани. Ако счита, че Дани не е предател, аз съм склонна да му вярвам. Муди е много предпазлив и никога не би ни изложил на опасност. Предлагам да изчакаме, докато говорим с него и да видим какво ще предложи. Няма да ни навреди.

– Вероятно си права. Макар че точно сега не съм склонен да се доверявам на никого. В околността на Апиевия път сигурно има хотели, в които можем да се настаним, без да събудим подозренията. За щастие, не е далеч от гарата.

– Наистина ли?

– На около три километра. Ако приемем, че тази катакомба е близо до другите. Повечето са в един район.

– Само няколко километра? Това не е нищо. Хайде да вървим.

– По-добре да изчакаме, докато се съмне. Ще бъде подозрително, ако се появим в хотела без резервация преди изгрев.

– Да. Ех, да имахме компютър, от който да влезем в интернет и да направим резервация за ранно настаняване, примерно в осем сутринта… тогава нямаше да изглежда толкова подозрително. Щяхме да минем за двойка туристи, които пристигат с нощен полет – иронично отбеляза Натали.

Стивън запази мълчание няколко секунди.

– Не споменах ли вече, че не мисля добре, когато съм изморен? – измърмори след малко.

– Да, разбрах. Кажи ми, когато намериш нещо. – Натали се изправи. – Ще отида до тоалетната. И резервирай само една стая – на името на Линда Дженкинс. Така ще избегнем всички проблеми, с които можем да се сблъскаме, ако вземем две стаи. Няма да искат и твоя паспорт за втората.

– Линда Дженкинс. Разбрах.

Стивън разтърка очи, после направи кратко търсене на хотели около Виа Апия. В радиус от около километър имаше няколко и той намери един, който беше голям, модерен и имаше много свободни стаи. Тъкмо свършваше, когато Натали се върна.

– Мислех си нещо. Искам да се обадя на Муди и да решим проблема. Във Вирджиния минава полунощ, но имам основание да го безпокоя. Не ми се чака още седем часа. Притиснати сме и колкото по-скоро стигнем до мястото, което търсим, толкова по-добре. – Тя сви рамене. – Съжалявам, че си уморен – аз също съм, но искам да изясним нещата. Ако Дани е предател, трябва да го знаем, а ако не е, трябва да използваме услугите му час по-скоро.

Стивън я погледна – беше застанала с ръце на кръста и на лицето ѝ се четеше решителност. Беше твърде уморен, за да ѝ противоречи. Откачи телефона от компютъра и ѝ го подаде.

– Действай. Ще отида за още кафе. Предполагам, че ще искаш от същото.

Натали кимна, докато вдигаше телефона към ухото си.

Пред някои от кафенетата на гарата изваждаха масички, готвеха се за сутрешния приток на пътници, пристигащи в многолюдната столица. Стивън спря пред едно, където мъж с уморено изражение подреждаше столовете. Човекът му посочи към касата. Стивън поръча две кафета с мляко и изчака продавачът да забърка напитките. Извади няколко дребни евро, за да плати, и се върна при Натали точно когато тя приключваше разговора.

– Ще го направиш ли? Би било чудесно… но не е необходимо. Не, не за това. Просто не искам да те въвличам в нещо, което не е твой проблем. Добре. Ти си решаваш. Благодарна съм ти. Обади ми се, когато пристигнеш. И Муди… Благодаря още веднъж.

Натали погледна Стивън и затвори. Той мълчаливо ѝ подаде едната чаша.

– Муди твърди, че е изключено Дани да ни е издал. Той е доверен информатор от петнайсет години и лоялността му никога не е поставяна под съмнение. Муди се кълне в него. Мисля, че можем да сме спокойни в това отношение. Казах му какво се случи с Фредерик и му описах накратко ситуацията и той предложи да дойде да ни помогне. – Натали се подвоуми за момент. – Би било безценна помощ, Стивън.

Той отпи от ароматната течност, после зададе въпроса, който го глождеше от момента, в който Натали му бе казала за приятеля си:

– Само да кажеш, и този Муди е готов да прелети Атлантическия океан и да скочи в някаква опасна каша, в която са замесени интересите на най-могъщата организация в света? Това се казва приятел. Мога ли да попитам какви точно са отношенията ви?

– Не може. Това не ти влиза в работата – сопна се тя, но веднага размисли и добави: – С Муди се познаваме от Куонтико. Бяхме гаджета известно време, но не се получи. Аз нямах интерес към по-сериозно обвързване. Той имаше, но не стана. Останахме просто приятели. Добър човек е. Пък и фактът, че е доста високо в йерархията на ЦРУ, няма да ни навреди.