Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Натали въздъхна нетърпеливо и остави лаптопа настрани. Сръбна глътка кафе.

– Кажи сега, какво може да накара една млада жена да стане агент на ФБР? – попита Стивън, като отпи с наслада от своята чаша.

– Честно ли? Идеята ми хареса, след като гледах "Мълчанието на агнетата“, и така постепенно…

Той се вгледа удивено в спокойното ѝ лице.

– Е*аваш ли ме?

За момент на лицето ѝ се изписа усмивка при избора му на думи.

– Имай ми доверие, Стивън, ще разбереш, когато започна да те е*авам. Сега случаят не е такъв.

Той реши да не поема тази топка.

– Постъпила си във ФБР заради един филм?

– Малко по-сложно е, но в общи линии – да. Завърших университета "Дюк"с отличие само за три години и реших да защитя докторантура по право за половината от предвиденото време. В някакъв момент гледах филма и си казах: "Това искам да работя“. След като приключих с правото, кандидатствах в Бюрото и ме взеха. Останалото не е важно.

– Значи освен всичко друго си и адвокат?

– Сега да не ме намразиш.

– Каза, че си била във ФБР пет години, нали?

– На практика, шест, но половината на първата година беше обучение.

– Надявам се, нямаш нищо против, че питам, но на колко си години, Натали?

– Наскоро станах на трийсет и една. Отначало се занимавах с финансови престъпления, но бързо преминах на специализирана полева работа. Финансовите разследвания бяха прекалено скучни. Затова използвах някои хитрини и станах специалист по организираната престъпност. Разкривах поръчкови убийци.

– Защо напусна?

– Не умея да работя в екип, а във ФБР всичко опира до колективна работа и до политиката. Освен това територията там все още е запазена за мъже. Една жена трудно може да расте в кариерата, въпреки че в рекламите си демонстрира равнопоставеност на половете и расите, истината е, че управлението е в ръцете предимно на бели мъже. Обожавах полевата работа, но мразех политическите интриги. Затова напуснах, след като приключих едно голямо разследване. Беше им тъжно да ме изпратят – когато завърших в Куонтико, бях отличена със специалната награда на директора. Бях един от примерите им за успешна кариера. – Тя отпи още глътка кафе. – От две години вече не съм специален агент и почти влязох в манастир, за да служа по-добре на църквата. И ако се чудиш, все още съм девствена – сподели накрая.

Стивън буквално зяпна при това небрежно признание. Натали се усмихна:

– Е, сега вече те е*авам.

Пресегна се и бръкна в хартиеното пликче за кроасан.

Лаптопът изпиука.

– Май е за теб – каза Натали.

Стивън се премести до нея и сложи компютъра в скута си. Бързо отвори един файл.

– Дай си пак телефона да вляза онлайн. Трябва да преведа това от латински.

Натали включи мобилния си телефон към лаптопа и след секунди се свърза в интернет. Стивън вкара данните в автоматичния преводач и записа резултата.

Двамата се втренчиха в екрана.

– Ха! – измънка Натали.

– Казах ти да не очакваш много от този първи етап.

– Какво означава това?

– Моята работа е да разбера.

Стивън се почеса по главата. Посланието не звучеше особено смислено.

– "В криптата на свети Януарий, на три крачки от берача на маслини сочи пътникът пътя на пет длани от Тринакрия“ – изръмжа Стивън – Уморен съм. Аз ли не разбирам, или това са пълни безсмилици?

– Спомни си предния текст. На пръв прочит също не ни говореше нищо. Няма ли да провериш в интернет за вероятното място? При базиликата свърши работа.

– Права си, извинявай. Просто силите ми се изчерпват – оправда се той, чувстваше се изтощен.

– Жалко, че не можем да използваме апартамента на Муди. Но при сегашните обстоятелства идеята не е много удачна.

– Меко казано.

– Може да потърсим хотел, след като се съмне. Не е задължително да е в Рим. Или да вземем влак за някъде и да поспим няколко часа, докато пътуваме.

– Знаеш ли какво? Това не е лоша идея. Можем да вземем места за първа класа за някой друг град в Италия и да си починем по пътя. Освен това във влаковете има интернет. Съжалявам, просто тази задача изисква голямо умствено съсредоточаване и когато съм изморен…

– Няма защо да се оправдаваш. Вече не си млад. Разбирам те напълно – каза Натали с равен глас. Стивън я погледна и вдигна вежди. – Пак те е*авам – добави с невъзмутимо изражение.

– Разбрах. Добре, хайде да видим закъде е следващият влак. – Стивън затвори лаптопа. – Можем да пуснем търсене, докато спим.