Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Отидоха на касата, където седеше намусен мъж, чието най-добро качество явно не беше търпеливостта. След няколко кратки изречения Стивън научи, че следващият влак за Милано тръгва след по-малко от два часа. Попита и за други дестинации, но касиерът се изнерви от твърде многото въпроси и грубо пъхна едно ламинирано разписание през гишето, след което продължи да чете някакво списание. Натали го фиксира с убийствен поглед, който той небрежно се престори, че не забелязва.

– Можем да пуснем търсенето и докато чакаме – каза тя и посегна към лаптопа.

Стивън ѝ го даде и тя отново го включи в телефона си. Отдалечиха се от касите и седнаха. Стивън въведе няколко команди и малкият компютър започна да търси съвпадения в интернет.

– Влакът за Милано тръгва чак в 6,15. Имаш ли нещо против да подремна, докато чакаме? – Думите на Стивън прозвучаха повече като заявление, отколкото като въпрос.

– Както искаш. Ако си в състояние да спиш на пластмасовите седалки, заповядай. Аз не мога.

– В момента мога да заспя и на концерт на "Металика“.

Преместиха се в чакалнята до касите и след няколко минути Стивън отпусна глава върху гърдите си и заспа.

Тичаше по дълъг коридор с гладки черни стени. Обсидиан, помисли си, докато слушаше стърженето на нокти зад себе си. Нещо го гонеше с явни убийствени намерения. Можеше да подуши миризмата на смърт и на кръвопролитие, нещо дишаше във врата му, настигаше го, докато той бягаше слепешката в тъмния тунел. В далечината напред блещукаше факла, осветяваща в задимено сияние стара дървена врата. Беше масивна и усилена с ръждясали железни болтове и скоби, повърхността ѝ бе надрана с дълги вертикални бразди. Когато приближи, част от мозъка му отбеляза, че следите са симетрични и може да са оставени единствено от остри като бръсначи нокти на хищник.

Блъсна се с цялото си тяло във вратата, но тя не поддаде. Грабна факлата и се завъртя, размаха я, за да види преследвача си. От мрачните дълбини на тунела се появиха назъбени гигантски челюсти, мятаха се във въздуха и изпускаха гъста, смрадлива слуз. Дълъг, остър нокът замахна с главоломна скорост срещу разширените му от ужас очи…

Той се разтресе.

Някой го разтърсваше.

– Стивън. Събуди се. Компютърът приключи с търсенето.

Той сънливо отвори едно око, после се насили да отвори и двете, като примигна на ярката светлина в ставащата все по-оживена гара. Опита се да фокусира часовника си. След няколко секунди успя да види, че е спал малко повече от час. Вратът му беше схванат. Внимателно завъртя глава и вдигна ръце, за да разтрие мускулите на рамото си. Без да прояви съчувствие към неудобството му, Натали тикна лаптопа в ръцете му.

– Свърши – повтори тя.

– Добре. Да видим какво е намерил. – Стивън взе компютъра. – Ха, няма чак толкова много резултати. Имаме късмет. Не е много ясно, но това е единственото съвпадение, което изглежда логично. Свети Януарий…

– Никога не съм чувала за него. Но пък и не съм голяма специалистка по светиите.

– Не ти и трябва. Аз също не съм чувал за него. Най-големият ни проблем е, че тленните му останки са в Неапол. На първо време, трябва да потърсим гробницата му. Но това е подвеждащо, защото много светци и папи първоначално са били погребани другаде и едва по-късно останките им са преместени на местата, където се съхраняват сега. – Стивън натисна бързо няколко клавиша. – Аха, виж! Разширяваме търсенето и се оказва, че тялото му за известно време е било положено в никому неизвестна крипта в катакомбите в Рим.

– Мразя катакомби.

– Не са много хората, които изпитват приятни чувства, когато стане дума за подземни погребални камери. В Рим има километри и километри от тях. Повечето са разположени покрай Апиевия път – най-старата пътна артерия, която излизала от Рим и го свързвала с останалата част на империята. Било е забранено да се погребват хора в границите на градските стени, затова местните жители намерили начин да заобиколят тази разпоредба, като прокопали огромни комплекси от тунели за мъртъвците до самата градска порта. По време на гоненията срещу тях, преди християнството да стане държавна религия, християните използвали катакомбите за тайни богослужения. – Стивън замълча за момент и се вгледа в екрана. – Единственият проблем е, че са затворени за посещение и мястото, откъдето се влиза, се пази в тайна. Освен това нямам представа какво означава посланието. Но това е единственият резултат от търсенето, който има някаква връзка.