Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стивън не издаде никаква емоция.

– Той е двайсет и пет години по-възрастен от мен, Стивън. Не бяхме един за друг. Хайде да не говорим повече за това. – Тя изведнъж прозвуча отбранително – като ученичка, която трябва да се отчита на родителите си, а не като уверената жена, с която бе прекарал последните два дни.

– Натали, този тип е шпионин. Не знам много за тези хора, но сигурна ли си, че няма користен интерес и че прави това единствено като приятелска услуга? Може да звучи твърде параноично, но ти вече ме убеди, че историята ти е истинска, а това означава, че ръкописът наистина може да съдържа тайна, за която някои хора ще са готови на всичко. Защо си мислиш, че службите не участват в схемата на страната на Църквата?

– Стивън, това не е параноя. Ако беше друг, а не Муди, бих се съгласила с теб. Но ти не го познаваш. Аз го познавам. От близо десет години. Имам му доверие, както бих се доверила на баща си.

– Ако грешиш, може да ни струва живота.

Тя го изгледа с изражението, което му беше станало много познато за краткото време, което бяха прекарали заедно – старата Натали се бе завърнала с нова решителност.

– Не греша – заяви тя.

Зад базиликата мигаха сини сигнални лампи. Широката улица беше препречена от три патрулки, една цивилна кола и комбито на съдебния лекар. Няколко полицаи стояха до жълтата найлонова лента, заграждаща местопрестъплението. Наоколо на стативи бяха монтирани ярки прожектори, които озаряваха телата на жертвите със студена бяла светлина. Криминалистите извършваха оглед и докато заревото на новия ден постепенно завземаше тъмното небе над Рим, екипът от моргата нетърпеливо чакаше по-скоро да откара телата – преди градът да се събуди и да се е събрала тълпа от любопитни.

Като повечето големи градове и Рим не беше безопасен, но въпреки това бе необичайно да открият наръган с нож и застрелян в църковен имот. Двамата детективи, натоварени с разследване на кръвопролитието, не бяха оптимисти за шансовете за успех. Сигналът беше подаден от случаен минувач, но никой не се бе обадил за стрелба в този гъстонаселен район, което беше странно. Или всички жители на околните сгради бяха глухи, или беше използвано оръжие със заглушител.

Детективите безизразно гледаха как криминалистите методично обхождат района на убийствата. Работеха в полицията от години и бяха видели всичко. По-възрастният и по-висок от двамата – Емилио Каруцо, се наведе към партньора си. От три дни никой от тях не се бе бръснал.

– Какво мислиш? Не е грабеж – и двете жертви са били въоръжени. Може би мафиотско убийство?

По-ниският и мургав детектив – Гилермо Фаралио, се изплю в канавката. Извади кутия цигари от якето си и запали една с бензинова запалка от неръждаема стомана, преди да отговори:

– Възможно е, но има твърде много странности. Къде е изчезнал пистолетът на наръгания? Има кобур, но няма оръжие. Как застреляният се е промъкнал достатъчно близо, за да наръга другия… колко, четири пъти? – Кимна към труповете. – Застреляният също има пистолет, но не го е използвал, предпочел е ножа. Ето как си мисля, че е станало – наръганият е слязъл от колата и е чакал нещо, другият се е промъкнал зад него и го е заклал с ножа. Но защо жертвата не го е усетила?

– Има много възможни обяснения. Няма смисъл да гадаем. Поне разполагаме с няколко добри отпечатъци от обувки – приличат ми на четиридесет и четвърти номер.

– Какво мислиш за кръвта по-нататък по улицата?

– Сигурен съм, че не е от никого от двамата. Това означава поне още един нападател и поне още един стрелец. Предполагам, че типът с ножа е издебнал шофьора, може би докато втори или трети нападател го е разсейвал, и го е наръгал, вероятно е имало и борба, а после друг стрелец е гръмнал онзи с ножа. Може стрелецът да е бил в колата, а може и да не е бил. Вътре не мирише на барут, но стрелецът може и да е слязъл, когато е станало боричкането, и едва тогава да е открил огън.

– Портфейлът на шофьора още е у него. Не е било грабеж. Освен това остава въпросът какво се е случило с пистолета…

– Пак има много възможности. Някой е дошъл след убийствата и го е откраднал. Или пистолетът не е бил у шофьора, макар че това е малко вероятно, при положение че носи кобур. А може и да го е взел стрелецът или вторият нападател. Трябва да са били двама – разсъждаваше на глас Емилио.

– Съгласен съм. Няма друго обяснение за онази кръв. Но е възможно наръганият да е прострелял другия нападател, докато е бягал или се е приближавал към колата, или пък е бил наръган, докато е дебнел друга жертва, и умирайки е застрелял убиеца си. После е дошъл някой друг и е взел пистолета или може би онзи, когото са дебнали, се е върнал да го вземе, след като е видял, че шофьорът е мъртъв.