Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Франк сипа три пръста в кристална чаша и отпи от кехлибарената течност, наслаждавайки се на наситения вкус и на паренето в гърлото. Усети приятна тръпка и се усмихна. Дългогодишните му изследвания най-после щяха да му донесат огромни дивиденти.

Въпрос на време беше капанът да се затвори и Свитъкът да попадне в ръцете му. Дори само част от слуховете да са верни, това щеше да го направи най-могъщия човек на света.

Стивън забави крачка, когато двамата с Натали се отдалечиха на две пресечки от църквата. С изключение на някой и друг пияница те бяха единствените пешеходци по дългите улици, обточени със сгради от IV и V век. Откакто избягаха, не бяха проронили и дума. След като повървяха още малко, извикаха такси и поискаха да ги закара до "Рома Термини“ – централната гара на Рим. Дори в два през нощта мястото щеше да е оживено и Стивън се надяваше да намерят къде да седнат, да съберат мислите си и да обсъдят ситуацията на спокойствие.

Беше очаквал, че Натали ще е в шок, но тя изглеждаше спокойна и дори не се бе задъхала от тичането. Когато се качиха на задната седалка в таксито, тя намести перуката си и шепнешком попита Стивън какво е видял. Той ѝ каза, че Фредерик е убит – наръган с нож, а предполагаемият му убиец е лежал мъртъв на метри от него. Тя кимна, но изражението ѝ остана непроменено.

– Какво се е случило според теб? – попита тихо.

– Очевидно са успели някак да ни проследят – отговори той, като я погледна предпазливо. – Но нямам представа как. Във всеки случай вече се убедих, че сме затънали сериозно.

– Радвам се, че най-после ти просветна.

– След това, което видях, вече ти вярвам безрезервно.

Натали се загледа през прозореца на таксито, докато пътуваха по тъмните улици. Намръщи се:

– Бих казала, че сега имаме истински проблем. Рим е голям град, но не достатъчно.

– Знам.

Натали замълча, очевидно разстроена заради Фредерик, и Стивън я остави с мислите ѝ. Даваше ѝ възможност да се справи със скръбта сама, а и неговият ум бе зает с възможните последствия от нападението и с древното послание, което бяха намерили. До края на пътуването седяха умълчани – всеки, потънал в собствените си мисли. Дори в този късен час имаше задръствания заради прибиращите се среднощни купонджии и една катастрофа.

Най-сетне таксито спря на гарата. Те платиха и слязоха. Масивният съвременен терминал от стомана и стъкло бе облят с ослепителна светлина.

Вътре влязоха в едно заведение за бързо хранене, чиито познати златисти арки подканващо примигваха. След като седнаха на по чаша безалкохолно, Стивън поде темата, която го тревожеше:

– Трябва да се върнем в хотела. Веднага.

– Това е най-глупавата идея, която съм чувала. Нямаме представа какво знаят онези, които са убили Фредерик, но трябва да приемем, че е много – предупреди Натали.

– Така е. Но трябва да си взема паспорта и парите, които оставих в сейфа в стаята. Освен това, ако искаме да дешифрираме находката, ще имаме нужда от програмата, която е на лаптопа. Без тези неща сме за никъде. Без документи няма как да пътувам, а без компютъра няма как да разберем какво казва пергаментът от базиликата.

– Стивън… това е голям проблем. Не можем да се промъкнем там, без да привлечем внимание.

– Права си. Но имам план. Един вид.

Той ѝ разказа идеята си. Натали го изслуша, после кимна:

– Може да стане. Но за целта много неща ще трябва да се наредят благоприятно.

– Знам. Но нямаме друг избор. И колкото повече се бавим тук, толкова повече време ще имат нападателите, за да се организират и да поставят под наблюдение хотела. Предлагам да рискуваме и да отидем веднага.

– Добре. Аз ще вляза първа, ще се кача с асансьора на третия етаж и ще те чакам при аварийния изход в дъното на коридора…

– Става. Можем да проверим улицата за засади, когато приближим. Ако няма нищо подозрително, значи все още имаме преднина. Ще си съберем нещата и се омитаме. Ако има някой, ще ни трябва план Б. Затова все още не съм мислил, но пистолетът на Фредерик е голям плюс.

– Не ми харесва, но май нямаме други възможности. Защо да не вляза сама и да взема всичко и от двете стаи, а ти да пазиш на улицата? – предложи Натали.

– Ами ако някой чака в стаите?

– Ще взема пистолета.

Стивън се замисли за момент.

– Стреляла ли си някога?

– Стивън! – Натали го погледна презрително. – Има много неща, които не знаеш за мен. Може би ако слушаш, ще ти разкажа част от тях. Един факт, който може да ти се стори интересен, е, че завърших с отличие академията в Куонтико.