Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Не! Разкрити сме. Остави колата. Да се махаме, може да има заложена бомба.

Хвана я за ръката и хукна далеч от църквата и далеч от смъртта, която неочаквано се бе явила навсякъде около тях. Пустата улица не издаваше присъствието на преследвачи, но въпреки това те побягнаха, сякаш самият дявол е по петите им.

Диего Лука вдигна телефона още при първото пронизително позвъняване. Не се налагаше да пита кой го търси – само един човек имаше новия му номер и това беше полковник Гейбриъл Синт. Лука разтърка сънените си очи и погледна часовника до леглото. Беше един и четиридесет и пет.

– Да?

– Има развитие. Реших, че ще искаш да знаеш – докладва Синт.

– Какво развитие?

– Снощи инсталирахме проследяващо устройство в колата на целите, след като ги открихме по банковите преводи на момичето в една вила близо до Флоренция. Днес вдигнахме хората си по тревога, защото двамата заминаха за Рим. Не знаем защо, но следвахме колата, която беше единствената ни следа. Пристигна при базиликата "Сан Клементе"преди по-малко от час. Стори ми се странно, затова накарах двамата си наемници да започнат лично наблюдение.

– Добре, добре. И…?

– Жената и новият ѝ приятел влезли в базиликата в един, а шофьорът останал навън.

– Влезли са в базиликата? Това е невъзможно. Тя е затворена през нощта.

Лука добре познаваше точно тази църква. Беше само на няколко километра от Ватикана, където бе живял през голяма част от живота си и където се намираше дори сега, когато смутиха съня му.

– Затворена или не, двамата са влезли в църквата. Петнайсет минути по-късно е станало мазало.

– По дяволите, човече! Изплюй камъчето. Какво е станало?

– Двама мъже са нападнали колата на целта и са убили шофьора. Когато видели това, моите хора се намесили.

– Как са се намесили?

– Застреляли един от нападателите и мислят, че са ранили втория, но той избягал с мотоциклет. Преследвали са го няколко километра, но той успял да се измъкне в малките улички.

– Да не искаш да ми кажеш, че в базиликата "Сан Клементе"е станала кървава баня?

– На улицата отвън – потвърди Синт.

– Какво е правило момичето в църквата?

– Това е нещо, за което можеш да ми помогнеш. Предполагам, че имаш значително влияние в Рим. Много ще ме улесниш, ако провериш дали вътре има видеонаблюдение. В момента сме в задънена улица. Изгубихме следите на момичето и не знаем кой друг е замесен, но който и да е, явно няма скрупули да убива.

– Ще проверя за камерите. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. Все още ли си в Израел?

– Не. В момента пътувам към Рим. След два часа ще съм там.

– Ще можеш ли да възстановиш следенето на момичето?

– Изпратих хора да наблюдават местата, които колата ѝ посети няколко пъти преди да тръгнат за църквата. Два различни хотела. Те са най-голямата ни надежда. Но едва ли има нужда да ти казвам, че появата на отряд наемни убийци около католическа църква посред нощ пренася ситуацията в нова критична фаза. Очевидно сега те ще бъдат нащрек, както и момичето. Положението бързо излиза от контрол.

– Нека да ти напомня, полковник, че най-важната ни задача е да си върнем Свитъка. Няма нищо по-важно. Но дори в този случай не мога да одобря убийства – наблегна Лука.

– Дори ако някой се опитва да убие хората, които могат да ни заведат до Свитъка? – контрира Синт.

Лука изпусна продължителна, мъчителна въздишка:

– Явно провидението ни изпитва. Не съм казал, че подчинените ти са действали неадекватно при дадените обстоятелства. Исках само да подчертая, че не искам повече трупове. Винаги има друг начин.

– Може би. Но ако въоръжен убиец насочи пистолет към единствената ни следа, сигурно ще има още кръвопролития. Уважавам моралната ти позиция, но в реални ситуации етиката понякога не е съвместима с практиката.

Полковникът не можеше да повярва, че този кретен продължава да настоява на някакви религиозни принципи от рода на "обърни и другата буза“, когато истински убийци използват смъртоносна сила на метри от едно свещено място. Какво очакваше от Синт? Да убеди злодеите да се покаят? Да ги накара да се засрамят и да спрат да убиват наред? Синт едва овладя гнева си от надменния тон на Лука. Нямаше време да се ядосва за глупости. Реши да му обясни каква е истината:

– Виж какво, аз командвам тази операция, защото имам десетилетен опит. Понякога практиката изисква да се вземат мигновени решения. За да намерим Свитъка, момичето трябва да остане живо. Ако някой иска да я убие, или трябва да го спрем, независимо от средствата, или да гледаме как шансовете ни се изпаряват. Във втория случай няма да имаме представа в чии ръце ще попадне и как ще бъде използван.