Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Може да е бил нарисуван на стената и с годините мазилката да е изпадала. Повечето стени са гол камък, но на места се вижда оригиналната мазилка като при стенописите – изтъкна Натали, като коленичи и извади инструментите от ботуша си.

– Всичко е възможно, но със същия успех можем да предположим, че е бил някъде на пода в радиус от шест крачки. Проблемът е, че това е много голяма площ, за да я проверим. Ако кръстът е бил някаква статуя на пиедестал, отдавна е изчезнал. Опасявам се, че краткият отговор е – прецакани сме.

– Може би една крачка означава един метър.

– Не. Метър и половина е. През петнайсети век метърът все още не е бил въведен. Щом пише крачки, значи – древноримски крачки.

Натали отиде до стената при първия знак с тебешир и леко почука по камъните с дръжката на отвертката, като започна от най-долната част и продължи до най-голямата височина, до която стигаше. Изправи се на пръсти. Стивън разсеяно се замисли какво включва тренировъчният ѝ режим. Почувства лека възбуда и бързо пренасочи мислите си.

Натали поклати глава и изцъка с език, премести се при другия знак с тебешир и повтори процеса. Стивън реши да си намери друго занимание, вместо да зяпа похотливо спътничката си, и отиде при друг стенопис в противоположния край на помещението, който изобразяваше свети Климент, извършващ богослужение. Според часовника му бяха пропилели седем минути. Така нищо нямаше да постигнат.

– Стивън, ела – извика го Натали.

Той се обърна и я видя, клекнала до втория знак с тебешир.

– Виж тавана – каза тя. – Това ли е, което си мисля?

Той присви очи в слабата светлина, бръкна в джоба си за телефона. Включи фенерчето и ярък лъч прониза тъмнината над тях. Там, бледо изписан върху останките от мазилката, се виждаше лабиринтеният герб от Свитъка. С Натали се спогледаха и тя започна още по-силно да почуква по стената, по голия камък и хоросана.

– Застани на колене. Ще се кача на раменете ти и ще пробвам по-високо на стената. Това е гербът. Тук трябва да има нещо.

– Може отдолу да е имало монтиран кръст… който вече го няма. А може и да е горе в тавана – отбеляза Стивън, като все пак клекна.

– Ако е така, ще вземем скеле и ще се качим. – Тя го яхна и го потупа по главата. – Изправи се, момче.

Стивън се опита да не мисли за еротичната страна на позата и се изправи. Натали сигурно беше петдесетина килограма, но не му тежеше. Той забеляза, че дори обутите ѝ във велурения клин крака ухаят приятно. През това време Натали усилено почукваше по стената с отвертката. След няколко секунди звукът от почукването се промени.

– Мисля, че намерих нещо. Стой мирно – прошепна тя и започна да чегърта.

По лицето на Стивън се посипаха прах и парченца мазилка. Той затвори очи и изплю частиците, които влязоха в устата му. След няколко минути Натали сръга рамото му с отвертката, за да му я подаде, после извади от ботуша си акумулаторната дрелка. Моторчето забръмча жално, но свредлото се заби в стария хоросан като в масло. След малко шумът спря и Натали прибра инструмента в ботуша си. Стивън изплю още една порция хоросанови частици и тръсна глава.

Чу нещо да се измъква с усилие от стената над него и Натали му подаде някакъв предмет. Не беше камък, а керамичен блок, грубо оформен, за да прилича на камък.

Натали надникна в празнината отзад.

– Там има нещо, в дупката. Стивън… не искам да го повредя.

– Вземи апарата ми и го снимай. После ще измислим как да го извадим, без да го повредим.

Стивън извади телефона от джоба си и ѝ го подаде. След няколко секунди светкавицата блесна ослепително, после – още веднъж.

– Готово. Вижда се ясно. Хайде свали ме долу.

Стивън се подчини, коленичи на пода, за да може тя да слезе от раменете му. Двамата погледнаха снимката на малкия дисплей.

– Прилича на пергамент – каза Стивън. – Лошото е, че след пет века в тази влажна стена, сигурно е в ужасно състояние. Цяло чудо е, че изобщо е цял. Изглежда, че е сгънат на две. Пробвай да го извадиш внимателно и ще го поставим на пода, за да го огледаме. Можеш да го подхванеш с отвертката.

Натали кимна и с отвертката в ръка отново се качи на раменете на Стивън, като захвана крака под мишниците му. След минута много бавно пъхна металното острие под документа и го измъкна от скривалището.

– Готово.

Стивън коленичи, но точно тогава, пред ужасените им погледи, древният пергамент се изхлузи от отвертката, падна на пода и се счупи на шест. Материалът наистина бе изгнил до такава степен, че бе станал крехък като яйчена черупка.