Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Имам пълно доверие на Муди, Стивън. Двамата сме преживели много заедно.

– Може би, но не знаем нищо за този Дани. Дори Муди да е чист като пресен сняг, ако Дани не е, губим. Предпочитам сам да си осигуря квартирата. Приеми го като застрахователна полица.

Натали се замисли за момент.

– Може би си прав – призна. – Хайде да намерим друго място.

Настаниха се в хотел близо до Пиаца ди Спаня, който заемаше няколко етажа в реновирана стара сграда. Стивън беше в стаята на Натали и работеше на лаптопа, когато телефонът иззвъня.

Дани обясни, че е намерил някакъв познат във фирмата, охраняваща църквата, и се споразумял срещу три хиляди долара да им уреди половин час на средното ниво, при условие да не изнасят нищо и да не повреждат произведенията на изкуството вътре. Направиха си среща в един през нощта. Дани предложи да им осигури и кола, ако искат, но Натали отказа. Каза му, че ще го чакат пред страничния вход на църквата в уречения час. Дани щеше да ги посрещне, за да е сигурно, че не е изникнал някакъв проблем в последната минута.

Хапнаха в едно ресторантче близо до хотела, което управителят им препоръча, и останаха приятно изненадани от вкусната кухня, която беше на световно ниво. И двамата отказаха да пият вино и предпочетоха минерална вода, което предизвика подигравателната усмивка на нацупения келнер.

Стивън разгледа един план на църквата, който бе изтеглил от интернет, и очерта кръг с радиус около шест крачки от стенописа. Надяваше се да намерят нещо, което са пропуснали в тълпата от туристи по време на посещението, но както се развиваха нещата, не му се вярваше особено. Тайно си мислеше, че усилията им са напразни, но предпочиташе да не го казва на Натали. Беше преживяла достатъчно удари през изминалата седмица – от смъртта на баща си до необходимостта да се крие от преследвачите.

След като се върнаха в хотела, се разбраха да се видят във фоайето в дванайсет и четиридесет и пет. Мълчаливо се качиха с асансьора до етажа си. Всеки бе вглъбен в своите мисли. Когато се прибра в стаята, Стивън си изми зъбите и си взе бърз душ, като се надяваше да си почине малко преди приключението в базиликата. Когато си легна обаче, установи, че само се върти на твърдия матрак и не успява да заспи.

Предишния път, когато животът му се разклати по подобен начин, си имаше Антония да му прави компания в скитането и да го утешава. Сега беше сам в същата ситуация. Нямаше друга алтернатива, освен да изостави всичко.

Стивън се въртеше в леглото и се опитваше да прогони неканените мисли, но напразно. Умът му работеше независимо от неговата воля, подклаждан от адреналина на очакването за предстоящите събития. Колкото и да се опитваше, не можеше да спре да мисли за това.

Личеше си, че допреди разговора им този следобед Натали не беше обмислила всички аспекти на проблема. Ако Франк е готов на убийство, както твърдеше тя, и Орденът беше толкова упорит, както можеше да се очаква, преследвачите никога нямаше да се откажат. Каквото и да направеше, където и да отидеше, Стивън никога нямаше да е в безопасност. Натали – също. Тя не беше негов проблем, но все пак бе успяла да му влезе под кожата. За съжаление, разговорът им не беше изяснил нищо за плановете ѝ освен това, че смята да импровизира.

Колкото и да се опитваше, Стивън не можеше да разгадае Натали. Изглеждаше корава като титан, но беше вътрешно уязвима, което понякога се проявяваше на повърхността. Това бе изключително привлекателна комбинация за него, което личеше от усилията, които му струваше да се концентрира в нейно присъствие. Може би беше за добро, че нямаха шанс да са заедно. Последното, което Стивън искаше, бе да започва връзка с жена толкова скоро след смъртта на Антония – но въпреки това виолетовите очи и цялостното излъчване на Натали го привличаха.

Наистина ли е прекалено скоро? – натрапчиво му нашепваше един вътрешен глас. От катастрофата бяха минали близо три години. Наистина ли беше рано да се интересува от други жени, или това бе само извинение, за да остане свободен, просто зрител вместо деен участник в живота си?

Той се завъртя, за да пропъди безсмислените фантазии. Натали беше твърде млада за него. Въображението просто го тласкаше към обречени възможности, породени от напразни илюзии.

В дванайсет и половина стана и си сложи черен панталон и тъмносиня риза, после облече и черното си яке. Машинално провери дали сейфът в стаята е заключен, докато прибираше документите в джоба си. Когато слезе във фоайето, Натали вече го чакаше, облечена в черния си велурен гащеризон. Опита се да не забелязва колко перфектно ѝ стои прилепналата дреха, но изгуби битката, когато тя тръгна пред него към изхода.