Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Натали затаи дъх, Стивън много внимателно я остави на пода и я задържа с ръка да не се приближава до купчинката отломки.

– Не дишай. Дай ми шпаклата – нареди той.

Натали изпълни желанието му и той предпазливо обърна парчетата на стария документ и грубо ги събра. Разгъна прегънатата част и тя се разпадна по сгъвката. Стивън постави и това парче до останалите, като сглоби една цяла, силно начупена страница, изписана с блед кодиран текст. От пръв поглед личеше, че е същият шифър, който ги бе довел тук. С трепереща ръка Стивън направи още снимки и ги прегледа, за да се увери, че са с подходяща резолюция, за да бъдат анализирани по-късно.

Тракането на веригата на вратата към стълбището прекъсна момента им на ликуване.

Стивън прибра телефона в джоба си и прошепна на Натали:

– Вземи камъка и го пъхни на мястото му. Бързо.

Подаде ѝ грубо одяланото правоъгълно парче и отново коленичи, за да я повдигне на раменете си. Чу стъргането на блокчето, докато тя го наместваше. По лицето му отново се посипа мазилка. След като свърши, тя го потупа по главата и той клекна, за да я остави. Точно когато краката ѝ стъпиха на пода, чуха горе вратата да се отваря и някой извика тихо. Стивън погледна часовника си – трийсетте минути бяха изтекли. Погледна пода и с ужас установи, че без да иска, е стъпкал пергамента и сега от него бе останала само купчинка прах, примесена с частици мазилка. Бързо избута попадалите боклуци към стената, в един тъмен ъгъл в другия край на помещението. Натали също се включи. От стълбището се чуха тежки стъпки към далечната галерия.

Натали погледна лицето на Стивън и започна леко да го изтупва от частиците, издаващи какво са правили. Стъпките се приближиха до входа на залата и тя припряно се отдалечи, като дръпна Стивън за ръката. Когато стъпките се приближиха до главното помещение, Натали смъкна ципа на гащеризона си до пъпа, прегърна Стивън и го целуна страстно по устните, като напъха езика си в устата му, стенейки леко.

Пазачът влезе в залата и се покашля. Стивън и Натали го погледнаха, видимо стреснати. Стивън не се преструваше – с разрошената си коса и объркано изражение, той издаваше неподправено чувство за вина. Натали се дръпна и бързо вдигна ципа си, като даде възможност на пазача да зърне едната от изящните ѝ гърди. Прокашля се и му се усмихна лъчезарно, после погледна Стивън, който се мъчеше да възвърне самообладанието си.

– Хм… трийсетте минути свършиха. Нека да огледам стенописите, за да се уверя, че не сте повредили нищо. – Пазачът се ухили. – Надявам се, че си струваше, а?

Стивън опита да се усмихне похотливо:

– О, приятелю, струваше се! Определено си струваше. Si !

Пазачът набързо огледа стенописите и след като се увери, че не са пипали нищо, им махна да тръгват към стълбите, като си мърмореше и клатеше глава. Странни птици бяха тия американци. Кой друг би платил няколко хиляди долара, за да прави секс в църковно подземие? Но пък какво му влизаше в работата. Ако имаше пари и развратно гадже като тази мръсница, и той би направил каквото тя поиска. Ако има любов, няма какво да му мислиш…

Докато се качваха по стълбите, Натали хвана Стивън за ръката. След като благодариха на пазача и му бутнаха още сто долара, за да не си отваря много устата, двамата излязоха на празната улица. Тежката желязна врата се затвори зад тях, за да защити отново съкровищата на църквата от оскверняване. Натали изведнъж стана резервирана и пусна ръката на Стивън.

Когато стигнаха ъгъла на сградата, надникнаха, за да се уверят, че Фредерик още ги чака търпеливо в колата. Улицата беше пуста и само няколко лампи светеха в мрака. Стивън последва Натали, докато стигнаха на няколко крачки от аудито, но изведнъж рязко спря и я хвана за ръката. От храстите, които образуваха жив плет край църквата вдясно от тях, стърчеше човешки крак.

Какво по дяволите става? Стивън завъртя Натали към себе си и постави пръст на устните си. Дръпна я в храстите. Фредерик лежеше сгърчен в прахта със следи от наръгвания с нож в гърдите, бялата риза и черното му сако лъщяха от кръв.

Стивън провери пулса му, за да се увери, че е мъртъв. Измъкна от раменния кобур на шофьора оръжието му – полуавтоматичен пистолет "Рюгер Ес Ар 9“. Ако се съди по прясната кръв, Фредерик бе убит преди не повече от десет минути. Отзад, по-близо до базиликата, в локва кръв лежеше друг мъж, очевидно също мъртъв.

Натали бе отишла до колата и тъкмо посягаше към вратата, но Стивън изсъска: