Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Стивън погледна часовника си. Програмата вероятно бе свършила. Време беше да се връща на работа.

Когато приближиха къщата, Фредерик тъкмо изнасяше двете чанти на Натали, за да ги качи в колата. Кимна им за поздрав. Стивън отново се запита каква е ролята на шофьора.

– Какъв точно е Фредерик? Каква е неговата история? – попита, когато влязоха в къщата.

– Фредерик работеше за баща ми близо двайсет и пет години. Получих го, така да се каже, по наследство след смъртта на татко. Беше в къщата, когато отидох да уредя погребението, и предложи да ми помогне.

– Не е много приказлив.

– Не, не е.

– Но мога да се обзаложа, че и той умее да купонясва, ако гаврътне една-две чашки.

Натали се засмя.

– Фредерик просто не говори много. Винаги е бил такъв. Но е верен до гроб и би направил всичко за мен. Безстрашен е. Бивша зелена барета. Постъпил е на работа при баща ми в средата на осемдесетте, веднага след като се уволнил от армията. Готов е да ме последва навсякъде.

– Това е хубаво, защото ще се наложи да е с теб още дълго. Той също трябва да се сбогува с досегашния си живот. Вече разбираш, нали?

– Разбирам, Стивън. Просто ми трябва малко време да го приема. Имах и други проблеми наскоро…

Стивън отиде при компютъра и погледна екрана.

– Бинго!

– Какво?

– Промяна в плановете. Няма да ходим в Болоня – заяви Стивън.

– Така ли? А къде?

– В Рим.

– Защо в Рим? – попита Натали.

– С деветдесет и шест процента сигурност това е мястото, описано в пергамента. И по-точно, базиликата "Сан Клементе“, една от най-красивите църкви в града. Сред най-забележителните ѝ черти е това, че е построена върху развалините на базилика от четвърти век, която служи като подземие, а тя, на свой ред, е издигната върху римска жилищна сграда от първи век, в която е имало езическо светилище. Вътре се съхраняват няколко известни произведения на изкуството, сред които е "Свети Алексис“. Чувал съм за този стенопис, но трябва да проуча малко повече. Телефонът ти има ли интернет? Можем ли да се свържем онлайн, докато пътуваме – да включим компютъра през телефона ?

Натали кимна:

– Ще стане. Може да ползваш и директно телефона.

– Екранчето е много малко. – Стивън затвори лаптопа и бързо се приготви за тръгване. – Хайде, мога да чета за "Сан Клементе“, докато пътуваме. Не виждам причина да стоим повече тук.

Занесе сака си в колата, където с непроницаемо изражение чакаше Фредерик. Шофьорът натисна едно копче и багажникът се отвори. Стивън сложи чантата си до тези на Натали. От едната страна бе поставен още един малък куфар, вероятно с нещата на Фредерик.

Като част от утвърден ритуал, Натали се настани отзад и Стивън седна до нея. До Рим щеше да им отнеме между три и четири часа в зависимост от трафика.

След като потеглиха, Стивън свърза лаптопа с интернет и започна да търси всичко за древната църква. Имаше твърде малко информация. Сградата се намираше на няколко пресечки от Колизеума и изглеждаше непристъпна – с решетки на прозорците, охранително осветление и прегради от бодлива тел на покривите. Стивън съобщи тази информация на Натали. Тя откачи телефона от лаптопа и поговори шепнешком няколко минути. След като свърши, отново го включи в преносимия компютър.

– С кого говори? – попита Стивън.

– Ще видиш. Имам познати в Рим. Те ще потърсят някой, който да ни вкара в базиликата.

Стивън се вгледа в безизразното ѝ лице, което не издаваше нищо.

– Явно имаш доста развита мрежа, Натали. Впечатлен съм.

– Движа се в интересни кръгове. Нали не те издирват от Интерпол?

– Не, защо?

– Човекът, на когото се обадих, е много находчив и може да уреди на практика всичко, но е много подозрителен, затова можем да очакваме, че ще те подложи на проверка, много по-обстойна от тази, която аз ти направих. Ако си международен престъпник, няма да е добре.

– С какво се занимава този твой находчив приятел?

– С разни неща. Не обича да разгласява за кого работи. Мога само да кажа, че има нещо общо с разузнаването.

– И може да ни помогне? Имаш ли му доверие?

– Абсолютно. Познаваме се отдавна – заяви тя, но се ограничи само с тази информация.

Натали не спираше да го изненадва – окото ѝ не мигваше пред опасността от насилие и имаше познати в ЦРУ или друга подобна агенция. На Стивън му се искаше да я разпита повече, но усети, че моментът не е подходящ, затова отново се зае с проучването, докато пътуваха по магистралата.