Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Той си оставаше един от най-бързите и добри програмисти в района, с доста сносна заплата, но когато гладът за дрога те разяжда отвътре, парите никога не достигат. Ежеседмичните му сексуални срещи с професионалистките също бяха скъпи. След катастрофата не търсеше контакти с други жени освен с проститутки. Знаеше, че няма начин един потрошен, провален и пристрастен към наркотици неудачник да привлече партньорка, затова бе решил да не си губи времето с депресиращи, обречени на провал ухажвания. Предпочиташе работещите момичета, които поне се преструваха, че е нормален, стига да може да си плати за услугите.

Той наплиска лицето си с вода и разгледа белезите си в огледалото, чудейки се как ще продължи занапред. Трябваше да измисли как да изкара повече пари, иначе всеки ден щеше да е ад, в който дозата никога не е достатъчна, за да го облекчи и да запази разсъдъка му.

Бен беше лоялен служител и се смяташе по принцип за добър човек, но дяволът в него беше друго нещо. Дяволът искаше да си получава редовно лекарството. Ако не го получеше, идваха симптомите на абстиненция и по-лошо – сънищата, спомените за Сабрина, весела и жизнена, а после смачкана като купчина мъртво месо до вратата на автомобила, жертва на половин секунда невнимание в един цял живот от идеално синхронизирани събития.

Каквато и да беше цената, той искаше да избегне сънищата.

Сънищата, в които Сабрина го гледаше укорително само с половин лице.

Огромното тяло на Сиа Амиери изпълваше входа на частното детективско бюро във Флоренция. Спокоен и елегантен, с шито по поръчка леко тъмносиньо сако, червена кърпа около врата вместо вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата, доктор Морбиъс Франк седеше пред приличащия на плъх детектив. Детектив Паоло обясняваше предприетите стъпки, а Франк кимаше одобрително.

– Освен това, както поискахте, изпратих двама от хората ми да проучат служителите на Крос, за да видим как можем да се споразумеем с някого от тях да ни съдейства, ако се наложи.

– Цената няма значение… в разумни граници – подчерта Франк.

– Да, казал съм им. Може би ще е по-лесно, ако знаем какво търсим – изтъкна Паоло за втори път по време на срещата им.

– Това е проблемът. Не знам със сигурност. Всичко, свързано с криптография или древни пергаменти. Ако не това, поне информация къде можем да открием Крос.

– Мисля, че ще се съгласите, че работя доста щателно. Предавам всяка информация на сътрудника ви, както поискахте. – Паоло погледна плахо облечения с черен панталон и тъмнокафяво кожено яке Амиери, който стоеше в другия край на помещението. – Надявам се, че до ден-два най-късно ще открием нещо. Правим всичко, което е по силите ни. Сега остава просто да изчакаме мухата да се хване в паяжината.

– За съжаление, времето ни притиска. Поддържайте връзка и ме уведомявайте за всичко, което откриете, колкото и маловажно да изглежда.

Франк се изправи и се престори, че не забелязва протегнатата ръка на детектива. Напрегнатият момент премина и Паоло въздъхна с облекчение, когато клиентите излязоха. Заплащането беше невероятно, но и двамата мъже излъчваха заплаха. Той бе нарушавал закона и преди, което беше причината Франк да го наеме, но тези типове коренно се различаваха от обичайните му клиенти – ревниви съпруги или бизнесмени, които искаха да шпионират конкуренцията. Тези двамата миришеха на смърт и Паоло го разбираше така добре, както знаеше и цената на парите им. В трудни времена като днешните не можеше да подбира клиентите си, както когато бизнесът вървеше, а Франк плащаше щедро.

В крайна сметка това беше важното.

Паоло вдигна слушалката на телефона и набра познат номер.

Натали надникна над рамото на Стивън, за да види монитора, и попита:

– Какво е това?

– Това е първата стъпка. Програмата е установила зависимост на заместване на символите и така имаме шифър. Проблемът е да подредим буквите в нещо смислено. Ще отнеме време, но мисля, че документът беше написан на латински, и това ще съкрати времето за разчитане. Беше доста отдавна, но все още си спомням основното, което пише вътре. Остави ме малко и ще го разгадая.

– Разполагай се. Аз отивам да си събера нещата. Трябва час по-скоро да се махнем оттук.

Натали го остави сам с лаптопа. Стивън въведе поредица от символи в програмата, която щеше да проведе мъчителния процес на проби и грешки, за да структурира разбърканите на пръв поглед букви в смислен текст. Скоро латинските думи бяха подредени и оставаше само да ги преведе.