Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Той се вгледа в познатите фрази: Occultumest…

Когато Натали се върна от спалнята с чантите, Стивън бе приключил с превода и търсеше в интернет, за да открие смисъл в закодираното послание. Погледна я и остана смаян от дългата ѝ кестенява коса. Изглеждаше съвсем друг човек, което явно беше целта на перуката. Той бързо възвърна самообладанието си и си придаде съсредоточено изражение.

– Е? Как върви? – попита новата, подобрена Натали.

– Преведох го. Но не е като уличен адрес. Спомни си, че е писано преди близо шестстотин години.

– Какво пише?

Натали се приближи и той ѝ подаде листа, на който бе написал откритието си.

– В превод означава: "Шест крачки от Алексис в средната базилика има кръст. Разковничето за свещения текст е близо до главата на Спасителя на кръста“ – Стивън се почеса по ухото. – Доста ясно, не мислиш ли?

– Това ли е? Можеше да пише: "Следвай гълъбите до стената на мълчанието“. Как ще разберем какво означава?

– Това е втората трудна част. Самото дешифриране можеше да отнеме седмици или месец, ако не бях написал тази програма, подреждането на буквите в смислен текст също не е малък успех. Хубаво е, че си спомних, че е на латински, защото иначе щяхме да усложним програмата, като включим всички езици, които са се говорили по времето на написване на пергамента, а това би отнело доста време. Всъщност сега сме доста по-напред, отколкото можеше да се надяваме при нормални обстоятелства.

Натали изглеждаше малко разочарована, но Стивън току-що бе постигнал почти невъзможното, затова се почувства леко засегнат.

Тя явно усети, че е напрегнат, и не каза нищо. Отиде при кафе-машината и направи още кафе, докато той гледаше на пръв поглед безсмисленото послание. Въведе няколко ключови думи, но не получи нищо. Дори не знаеше откъде да започне.

– Тази част от разчитането ще отнеме известно време. Трябва да пусна различни комбинации от думи в интернет търсачките с надеждата да излезе нещо. Просто ще пробвам без гаранция за успех. Освен това този документ е писан в края на петнайсети век. Много е възможно онова, за което се отнася, да е било разрушено с годините или да е отдавна забравено. Не храня големи надежди. Дори не знаем за коя страна става дума, още по-малко – за кой град. Латинският се е използвал навсякъде за църковните текстове. Мястото, към което ни насочва посланието, може да се намира навсякъде в известния в онази епоха свят. Все пак имам една програма, която ще извърши сравненията с висока скорост. Записах я на диска, който прехвърлих на компютъра ти. Ще я пусна да пресява данните за един час. Може да намери съвпадение.

– Изглежда ми доста несигурна работа – обезсърчено отбеляза Натали.

– Всичко в криптографията е несигурно. Няма мигновени резултати, поне ако съдя от личен опит. Съжалявам. Такова е положението.

Стивън въведе няколко команди и на екрана се появи нескопосано оформен прозорец. Той погледна бележките си и въведе всички думи от посланието в празните полета, после натисна бутона. Компютърът заработи и Стивън отново насочи вниманието си към Натали.

– Трябва да рискуваме да останем във вилата, докато програмата свърши. Ще използва интернет ресурсите и ще запише резултата. Искаш ли да излезем малко на въздух? – предложи той.

– Става. И без това нямаме друга работа.

Тръгнаха бавно по алеята, наслаждавайки се на слънчевата топлина. Натали подхвана най-логичната тема.

– Какви са предпочитанията ти за ново скривалище? – попита полунашега.

– Нека видим накъде ще ни насочи пергаментът – сериозно отговори Стивън.

Излязоха на пътя и завиха към града. Чакълът на банкета скърцаше под краката им.

– Съжалявам, че си забъркан в това, Стивън. Знам колко е странно чувството да си преследван, когато не си направил нищо нередно – каза Натали като един вид извинение.

Той не каза нищо за момент. После погледна профила ѝ.

– Перуката не е зле, но истинската ти коса ми харесва повече – отбеляза.

Крайчетата на устата ѝ потрепнаха, тя сбърчи нос:

– Е, благодаря. Винаги ли си толкова умел в комплиментите към жените?

– Отдавна не бях правил на някоя… и ако щеш вярвай, знам какво е да бягаш от могъщи врагове.

– Съмнявам се. Не и такива. Тези хора са готови да те измъчват и убият. Това е мисията им – да намерят Свитъка, да изтръгнат всичко, което знаеш, и после да те ликвидират.

Той се поколеба колко да ѝ сподели и реши да е искрен:

– В миналото са ме преследвали всякакви врагове – от мафията до шпионските служби. Ранявали са ме. Повярвай ми, знам какво е.