Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Така ли? В такъв случай, много жалко. Мацето е много сладко и младо, толкова невинно изглежда. Можеше да ти е дъщеря, ако се беше погрижил навреме.

Гуен очевидно не харесваше Натали. Винаги се бе държала майчински, но сега за първи път проявяваше ревност.

– Ще продължавам да я възприемам като дъщеря, Гуен. Благодаря за напомнянето.

– Можеш да я накараш да ти вика "татко“, за да не забравиш – предложи тя. – Пращам ти резултатите. Имаш ли нужда от още нещо… татенце? – завърши гальовно.

– Засега не. Ще се обадя пак по-късно.

Какво, по дяволите, беше това? Точно когато си мислеше, че са му се струпали достатъчно неприятности, изникваше нещо ново. Какво бе това отстояване на територията от страна на Гуен срещу Натали? Между него и новата му позната нямаше нищо. Нямаше нищо и между него и Гуен. Абсолютно нищо.

Възможно ли беше Гуен да е усетила, че интересът на Стивън към Натали не е просто от желание да ѝ помогне? Изглежда, усещаше някои неща по-добре от него. Ако искаше да му помогне, да беше казала направо какво мисли. Нямаше полза от тези саркастични намеци.

Стивън остави сака на леглото и отиде при вратата на спалнята. Подуши аромат на силно кафе и… яйца. Докато слизаше по стълбите, устата му се напълни със слюнка и той осъзна, че тази сутрин се чувства като бездомно псе. Умираше от глад. Ироничният глас на Гуен прозвуча в главата му: Да, момчето ми, ти си един изгладнял пес. Нали, татенце?

Усмихна се на този вътрешен диалог и влезе в трапезарията. Натали седеше на масата и държеше с две ръце изпускаща пара чаша. Погледна го и се усмихна:

– Виждам, че си в добро настроение. Радвам се, май си се наспал.

– Добрата почивка прави чудеса – отговори той, като си сипа кафе и отпи внимателно една глътка. – Резултатите са готови. Ще ми ги изпратят по имейла.

– Чудесно. Давай да ги видим. Искаш ли яйца? Портокалов сок?

– Идеално. Не знам защо, но съм адски гладен. Може бъркани. – Отиде при лаптопа и бързо отвори пощенската си кутия. – Файлът е тук. Трябва да почакаме, докато се свали. Доста е голям.

Натали се премести на кухненския плот и започна да приготвя яйцата. Стивън я погледна. Сякаш прочела мислите му, тя се обърна и предупреди:

– Недей да свикваш. Обикновено не правя закуска. А за чистене изобщо не си и помисляй.

– Какво? Нищо не съм казал. Само се възхищавах на… многостранните ти таланти – подразни я той.

Натали се престори, че не е чула:

– Три яйца стигат ли?

Без да изчака отговора му, счупи три, разбърка ги и ги изсипа в нагорещения тиган. Стивън предпочете да не коментира повече и нетърпеливо забарабани с пръсти по масата, докато файлът се точеше по бавната безжична връзка.

– Е, какво е положението при теб, Стивън? Необвързан ли си? Имаш ли гадже? – попита Натали.

Това пък какво беше? Толкова ли му личеше? Като че ли всяка жена, с която контактуваше, четеше най-скритите му мисли. А пък той се мислеше за неразгадаем.

– Вдовец съм. От две години и половина…

– Знам. След като успях да те открия на улицата, можеш да предположиш, че съм те проверила поне толкова. Въпросът ми беше дали се виждаш с някоя в момента.

– Защо? Какво те интересува?

– Ще се наложи да изчезнем за известно време. Може да е за дълго. Нямам представа как ще се развият нещата, но знам, че Морбиъс Франк няма да се откаже, докато не се добере до Свитъка и тайната му. Орденът също няма да спре. Затова, ако имаш приятелка и се опиташ да поддържаш връзка с нея, като от време на време ѝ телефонираш тайно, това ще постави и двама ни в опасност, докато сме заедно – с делови тон обясни Натали.

Стивън се замисли над думите ѝ. Въображението му играеше номера. Идеята, че Натали може да проявява интерес към него, беше смехотворна. Тя беше поне с петнайсет години по-млада, може би дори с повече, и несъмнено мъжете бяха готови да се бият, за да я накарат да се съблече пред тях. Идеята, че може да е физически привлечена от него, беше развинтена фантазия на мъж, навлизащ в критическата. Всъщност тя просто се опитваше да оцени рисковете.

– Не, нямам гадже – призна той.

Тя отново вдигна вежди:

– Ами секретарката ти? Тази Гуен? С нея нищо ли нямате?

– Моята офис мениджърка – поправи я Стивън. – Не говори глупости.

– Защо? Тя очевидно те харесва и когато ме видя, реагира като котка, пусната в гореща вода. Веднага настръхна, щом влязох.

– Мисля, че си останала с грешно впечатление. Гуен е професионалист и ние не сме… не сме проблем. Не се притеснявай.