Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Полковник Гейбриъл Синт запали двайсет и четвъртата си цигара за деня от огънчето на двайсет и третата и изпусна облак вонящ дим към тавана на домашния си кабинет. Закашля се хрипливо, но това не му попречи да вкара още една дълбока глътка дим в белите си дробове, за да сподави спазъма. Предполагаше, че дните му вече са преброени, затова какъв смисъл имаше да отказва пушенето сега?

Замисли се за телефонния разговор отпреди няколко минути и се изкуши да пропусне този, който знаеше, че трябва да проведе. Просто не виждаше особен смисъл, а и изпитваше естествена съпротива да се отчита пред нетърпимия глупак, към когото го бяха прикрепили. Все пак пренебрегването му щеше да му навреди повече, отколкото да му помогне, затова той неохотно набра номера и изчака сигнала.

– Нещо ново? – попита Диего Лука, щом вдигна.

– Може да се каже. Току-що ми докладваха, че са открили дъщерята на Туейн.

– Прекрасна новина!

– Не съм сигурен. Свързала се е с друг човек, за когото се опитваме да намерим информация. Има и друго: някой се е опитал да ги проследи и нещата не са се развили особено добре за него – хрипливо съобщи Синт, като издиша нов облак дим.

– Започни отначало. Къде е тя?

– Във Флоренция, Италия.

– Какво, по дяволите, прави там?

– Уместен въпрос. Засега не се знае. Но се опитваме да изясним.

– Опитвате се. Ясно. И коя е тайнствената личност, с която се е свързала?

– Местен предприемач, някой си доктор Стивън Крос. Но първоначалната проверка на самоличността му даде странен резултат.

– В какъв смисъл?

– Допреди пет години такъв човек не е съществувал. Преди това няма данни за него. Като че ли се е появил от нищото – докладва Синт, като смачка цигарата в една стара керамична саксия, която използваше за пепелник.

– Италианските архиви са известни с ненадеждността си. Сигурно една четвърт от всички жители на Италия не са регистрирани никъде. Не е като в САЩ или останалите страни от Европейския съюз. В Италия нещата са… как да кажа, поспрели.

– Чудесно. Добре, ето какво знаем засега: този тип е собственик на малка софтуерна фирма. Има пари. Много пари. Жена му, Антония, е загинала в пътна катастрофа преди няколко години и той е получил доста добро наследство. На четиридесет и пет е, здрав – или поне няма нищо записано в медицинския му картон, и няма дългове. Живее в апартамент под наем. Толкова – недоволно измърмори Синт. Посегна към кутията с цигари на бюрото и поклати глава, беше останала само една.

– Хм, неизвестен играч. Добре. А каква е тази работа, че някой я следи? И в какъв смисъл нещата не са се развили добре?

– Някой, вероятно със същите цели като нас, ги е последвал в един строителен обект и не е излязъл оттам. Вчера, когато засякохме момичето, изпратих малък отряд да провери какво става. Намерили са я чрез една банкова сметка, която явно тя си мисли за анонимна – и би била при нормални обстоятелства, но ние имаме достъп до неподозирани ресурси. Накратко, парите винаги оставят следи. Винаги.

– Защо не я хванахте? – попита Лука.

– Защото не знаем дали предметът е у нея, нито каква игра играе. Може просто да е дошла с приятел на почивка в Италия. Това не е основание да я хващаме. Ако не изберем подходящия момент, всичко ще се провали. Ще изгубим шанса си да я използваме, за да ни заведе при… при целта.

– Разбрах. Но какво се е случило с преследвача?

– Или тя, или приятелят ѝ го е фраснал с греда по главата. Не мисля, че той или съучастниците му знаят къде е тя в момента – обясни Синт, като много внимателно избираше думите. – Тази сутрин в полицията е постъпил сигнал за обир в дома на Стивън Крос.

– Какво?

– Не сме ние. Но това подсказва, че хората, които са го извършили, са знаели за връзката му с Натали Туейн отпреди. Това ме тревожи – изглежда, че си играем на котка и мишка с противник, който е една крачка пред нас. Това трябва да се промени – завърши полковникът, след като сподели цялата информация, с която разполагаше.

Лука чу как Синт запалва цигара. Мръсен навик на един деградирал атеист. Логично.

– Нещо друго? – попита Лука.

– Сега проучваме Крос и следим преследвачите, които разкрихме. За момента обаче има много неизвестни. А както знаеш, това не е хубаво.

Синт поговори още няколко минути за организацията на действията им, после затвори. Лука беше подлец, реши той, и явно доста се беше наперил от това, че бившият шпионин трябва да му се отчита. Тонът на разговорите им все повече намекваше, че Синт е подчиненият, а Лука – негов началник.