Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Когато получи покана за фирмата на Крос, изобщо не се замисли. Да живее във Флоренция, на място, което ухае на екзотика, в страна, която винаги е искала да посети, и то за заплатата на поредната безлична пионка в корпоративната машина във Вашингтон, където валеше постоянно и наемите бяха до небето? Какво имаше да му мисли? Разбира се, имаше трудности при организацията, не на последно място заради майка ѝ, която през последните две години водеше борба с рака. Сега бе в период на подобрение след агресивен курс химиотерапия, но здравето ѝ си оставаше разклатено, а Софи бе единственият ѝ източник на издръжка, ако не се смятат инвалидната пенсия и мизерните социални помощи. Спестяванията на възрастната жена бързо се бяха стопили в хода на борбата за здравето ѝ и Софи се намеси, за да покрие недостига. Това обаче ѝ струваше скъпо – разходите се трупаха въпреки добрата здравна застраховка. Сега двете живееха заедно в един двустаен апартамент и цялото време на Софи преминаваше между работата и грижите за майка ѝ.

На екрана се появи съобщение, че програма е започнала процеса на сравняване, при който търсеше закономерности и пробваше безброй заместващи шифри на десетки езици. Написан в дървеняшкия аматьорски стил на Стивън, софтуерът изискваше много оперативна памет и единственият начин да се ускори беше, като се разпределят различните изчислителни задачи между трите компютъра в офиса. Стивън може и да беше визионер в някои отношения, но определено не ставаше за програмист и при нормален компютър това творение щеше да работи цяла седмица, докато завърши задачата.

Софи невярващо се втренчи в монитора и взе мълчаливо решение. Когато Стивън се върне, щеше да говори с него и деликатно да му предложи да оптимизира програмата му срещу скромно почасово доплащане. Можеше да се наложи да жертва всичките си нощи през идните няколко седмици, но беше готова да го направи. Трябваше по някакъв начин да спечели пари. През изминалия месец беше изгубила съня си, опитвайки се да балансира спестяванията и разходите – изгледите бяха мрачни и след някоя и друга седмица можеше съвсем да фалира.

Отвори пакет чипс с вкус на барбекю и лапна една шепа, след което преглътна с малко кока-кола. Софи знаеше, че е пълничка. Добре де, доста пълничка. Имаше двайсетина наднормени килограма, което беше опасно за нея. Лекарят я предупреди да намали калориите и да започне да спортува. Това беше единственият изход от сегашното ѝ преддиабетно състояние, което заплашваше да излезе от контрол. Храната обаче ѝ носеше утеха и спокойствие и се беше превърнала в неин постоянен спътник – баща, любим и довереник. Нямаше нужда от домашен любимец. Имаше шоколад.

Примитивните иконки, които Стивън беше изтеглил от някой некомерсиален сайт, я дразнеха, но напоследък имаше чувството, че всичко я дразни. Знаеше, че се дължи на стреса в комбинация с глождещото осъзнаване, че пренебрегването на реалността няма да помогне за подобряване на финансовото ѝ състояние. Беше стигнала до момент, в който наближаваше лимита на всичките си кредитни карти и се бе озовала в теглеща надолу спирала, която винаги завършваше зле. Разбираше ефекта на погасяването на един дълг с друг и знаеше, че работи срещу нея.

Беше мислила да поиска голямо увеличение на заплатата, но при сегашната икономическа ситуация едва ли щеше да я огрее. Стивън вече ѝ плащаше максимума за нейната позиция и прояви голяма щедрост, като включи и майка ѝ в здравната застраховка. Това възлизаше на хиляди долари годишно, които той губеше от съчувствие към нея, и тя му беше благодарна за това. Но в крайна сметка, ако не решеше проблема си, той щеше да я съсипе. Всичко бе против нея. Трябваше да направи нещо, и то бързо, за да не се удави във финансовия океан, който можеше да погуби и нея, и болната ѝ майка.

Мразеше решенията, които щеше да ѝ се наложи да вземе, но в крайна сметка, семейството бе на първо място. Каквото и да говориш и да правиш, най-важното е да оцелееш. А в живота на Софи имаше и друг човек, който зависи от нея.

С решително движение тя изгаси копчето на монитора и се приготви да тръгва. Погледна чипса, сви рамене и изсипа остатъка в устата си, после смачка плика и го хвърли в кошчето. Не прахосвай, за да не изпаднеш в нужда. Софи взе чантичката си и тръгна към главния вход, бръкна за ключовете. Чакаше я поредната самотна нощ на дивана с мама и гледане на нелегално изтеглени филми. Не си бе представяла живота така, но бе отвъд възможностите ѝ да го промени.