Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Единствената интересна новина засега бе тази, че Крос и момичето се опитват да се скрият и Синт знаеше къде е тайната им квартира. Тази информация можеше да се окаже от решаващо значение и за момента бе единственият им истински успех.

Облегна се назад и се загледа в боята на тавана, която се белеше от постоянния приток на отровен дим, който той бълваше отдолу ден след ден. И тя като душата му бавно се разяждаше, главно под влиянието на собствените му действия. Синт се подсмихна мрачно на тази метафора.

Но какво от това? Нищо не е вечно.

Натали спокойно изслуша разказа на Стивън как е зашеметил преследвача им. Почти не прояви интерес към въздушния пистолет и електрошоковото оръжие. Като човек, който е бил мишена на опит за покушение, Стивън се изненада от реакцията ѝ. Очакваше, че ще се разтревожи от срещата с опасността, а тя продължаваше да излъчва непоклатимо спокойствие – тиха увереност, която не издаваше никакъв страх. Или беше изключително хладнокръвна, или беше социопат, помисли си Стивън. Дори той, който бе служил няколко години в армията и беше попадал в множество ситуации с опасност за живота, се бе разтревожил от изводите, които налагаха присъствието на преследвачите и за малко провалилият се опит за отвличането им. А Натали се държеше, сякаш току-що се е събудила от здрав сън, освежена и готова да тръгне към фитнеса. Никога не беше виждал нещо подобно.

Фредерик постоянно поглеждаше огледалата и на няколко пъти зави рязко в странични улички и се върна по обратния път, за да провери за преследвачи. Явно беше добър в това и Стивън се запита какво точно включва работата му.

– Ще слезем на няколко километра от вилата и ще вземем такси. Не можем да рискуваме да приближаваме скривалището с тази кола. Фредерик ще намери нов автомобил до утре сутринта. Нали Фредерик? – Натали се усмихна на шофьора и погледите им се срещнаха в огледалото. Той кимна.

– Мислиш ли, че това бяха хора на Морбиъс Франк? – попита Стивън.

– Да, или на Ордена. В общи линии за нас е едно и също. Който и да е, трябва да сме готови за най-лошото. Ако нямаш основателна причина да стоиш във Флоренция, още утре трябва да се махнем от района. Бих казала още тази нощ, но няма да е практично, докато не намерим друга кола. Сега, след като знаят, че съм във Флоренция, не е безопасно да сме тук.

Стивън не коментира. Натали погледна електрошоковия пистолет и отбеляза:

– Ирански е. Такива не се срещат често тук. За първи път виждам на живо.

– Да не би разбираш и от електрошокови оръжия?

– Да кажем просто, че в един етап от живота си съм се интересувала. – Ако целеше да възбуди любопитството му още повече, Натали се справяше доста добре. – Този се различава от моделите за свободна употреба. Използва се от военните и от полицията.

– Извинявай за невежеството, но каква е разликата?

– Цивилните електрошокови оръжия са направени с цел обезвреждане. Удрят те и спират, освен ако пак не натиснеш копчето. Моделите като този имат за цел не само да парализират субекта, могат да продължат да пускат ток, за да държат мишената неподвижна за известно време. – Тя небрежно размаха оръжието. – Могат да се използват и за мъчения.

– Мъчения…

– В някои страни полицията използва мъчения за изтръгване на самопризнания – смятат го за по-ефикасно от цивилизованите методи. Устройствата като това са създадени с такава цел.

– Изглежда, знаеш много за тях. С какво каза, че се занимаваш, Натали? – попита Стивън полунашега.

– Не съм ти казала. – Тя се наведе напред към Фредерик. – Остави ни при онова ресторантче, покрай което минахме вчера и казах, че изглежда симпатично. Ще вземем такси оттам.

Шофьорът кимна, без да престава да мести погледа си от огледало към огледало във фиксирана последователност: централно, дясно, ляво, централно, дясно, ляво. На Стивън му се зави свят да го гледа. Отново се замисли, че ако се беше отнесъл по-сериозно към предупрежденията на Натали, вероятно щеше да забележи, че някой следи апартамента му. Навремето беше много по-бдителен и сега се дразнеше от мисълта, че е свалил гарда и е станал толкова небрежен. До неотдавна сетивата му бяха толкова изострени, че вътрешната му аларма се включваше мигновено, щом усетеше, че някой го гледа, точно както се беше случило, когато Натали бе започнала да го следи.

Каза си, че трябва да се върне към старите навици.

Ако тя беше права, небрежността можеше да му струва живота. А към този момент изглеждаше, че има право.