Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Изглежда, че ще имаш неща за изясняване, след като всичко това свърши, доктор Крос.

– Благодаря за съвета относно личния ми живот, но не си познала. Това не ме вълнува.

– Кое? Жените или Гуен?

За момент Стивън се смути. Нямаше желание да води такива разговори рано сутрин, особено при положение че зад всеки храст можеше да се крие убиец.

– Трябваше да станеш специалист по разпитите – отбеляза той.

Компютърът изпиука и Стивън погледна монитора.

– Готово, файлът се изтегли.

Спасен от последния звънец! Той насочи вниманието си към малкия екран на лаптопа и Натали изостави деликатната тема.

Бен се измъкна към тоалетната, като погледна крадешком Гуен и Софи. Отново имаше тежък ден и параноята започваше да се обажда въпреки редовната доза хероин, която беше взел, преди да дойде на работа. Мразеше се заради тази слабост и заради постоянната тъпа болка, останала му като спомен от една ужасна катастрофа заедно с множеството белези по тялото. Ако беше карал по-внимателно в онази нощ, щеше да види колата, излизаща от една странична алея, и нямаше да се забие в нея с мотопеда и да прелети десет метра, преди да се разбие на паважа като счупена кукла.

Многократно бе проигравал мислено сцената – почти всяка нощ в продължение на седемте години от онази фатална вечер. Докато лежеше в болницата с изпотрошени кости и одрана кожа, след три операции за оправяне на пораженията върху вътрешните му органи, проиграваше във въображението си катастрофата отново и отново, като всеки път въвеждаше по някоя малка корекция. Ако караше по-бавно, ако внимаваше повече в пътя… или пък отделяше по-малко внимание на годеницата си Сабрина, която го стискаше през кръста и го разсейваше с топлата си прегръдка.

Бяха се запознали в университета, където Бен бе докторант по информатика, а тя тъкмо завършваше политология. Отначало имаха много малко допирни точки, тя беше от Сиена, дошла във Флоренция само за следването си, а той – американец, решил да се премести в чужбина и странящ от шумни компании. Срещнаха се на едно парти у общи познати и извън мигновеното и непреодолимо физическо привличане, което я накара да отиде в мизерния му малък апартамент още същата нощ, нямаха много за какво да говорят. Тази нощ обаче стана седмица, после – шест месеца и в крайна сметка, заговориха за женитба.

Бяха странна двойка. Сабрина беше истинска красавица по онзи напълно естествен начин, който не се нуждаеше от грим и можеше да накара хората да се обръщат дори в град, пълен с красавици, докато Бен, макар и със сносна външност – въпреки малко дългия нос и леко събраните очи – беше затворен и мълчалив по характер. Тя винаги ставаше душата на купона, докато той беше единак, но обстоятелствата някак ги свързаха и страстта им можеше да захрани с енергия цял град. Още преди да изтече първият им месец заедно, тя се нанесе при него и двамата вече нямаха съмнение докъде ще доведе това.

При сблъсъка на мотопеда с фолксвагена Бен бе прелетял над предния капак. Сабрина нямаше този късмет – от удара се беше забила с главата напред в покрива на колата. Парамедиците, които пристигнаха на местопроизшествието десет минути по-късно, казаха, че е починала на място от счупване на врата и вероятно не е изпитала нищо. Това не беше утеха за Бен, чийто ад на земята се облекчаваше единствено от редовните морфинови инжекции, които му правеха заради болките. След като го изписаха, спряха морфина и му дадоха по-слаби болкоуспокояващи, но те на практика нямаха никакъв ефект и страданията му продължаваха.

Психологът на болницата беше на мнение, че страданието му е преди всичко на психическа основа, но Бен не виждаше как тази теория може да му помогне. Той беше нещастен, физически и духовно, и въпреки че пластичните хирурзи го оправиха достатъчно, за да не плаши малките деца, имаше чувството, че животът му е свършил и сега води съществуване, изпълнено с неспирни мъки.

Когато за първи път пуши хероин, наркотикът притъпи болката, а когато премина на подкожни инжекции, това затвърди новата му химическа любов. Въпрос на време беше да започне да се инжектира венозно. Бен не беше глупав и разбираше, че танцува с дявола всеки път, когато вкарва дрогата в кръвта си, но една част от него вече бе мъртва, а така успяваше да преживее деня. В Италия хероин се намираше навсякъде благодарение на трафика от Северна Африка и Афганистан, затова нямаше проблем да си набави. Цената обаче беше убийствена – налагаше се да взема все по-големи дози, за да постигне същия ефект, и скромните му спестявания се топяха пред очите му. Опита се постепенно да намали дозите, но безуспешно, и сега бе изправен пред още по-голям кошмар.