Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Освободи . Баща ми плати на някого да освободи пергамента от хората, които го държаха, без да имат право да го правят. Нека да ти разкажа всичко от самото начало и ще разбереш защо съм толкова предпазлива.

– Добре, давай. Надявам се, няма да се сърдиш, ако от време на време те прекъсвам за въпроси.

– Няма проблем. Така… първо, искам да разбереш, че баща ми никога не би участвал в кражба на каквото и да било. Освобождаването на документ с историческа стойност от някой, който си го е присвоил неправомерно, е друго нещо. Изгубената глава е била извадена от Ръкописа на Войнич преди векове, само няколко години след създаването му. Била е открадната и скрита от една групировка на Католическата църква.

– Да, тайнствената секта. Знаеш ли, странно е, защото никога не съм чувал за този Орден на Свещената реликва, въпреки че имам доста добри познания за всички средновековни тайни общества, които някога са съществували.

– Никой не е чувал за него. Точно това е смисълът на съществуването му. Той е строго пазена тайна група със страхотни възможности, подчинена на най-високата инстанция в Църквата. Първият водач на ордена, известен като Стража, е бил избран лично от папа Николай V след осуетяването на опита за свалянето му от Светия престол. След завземането на Цариград от турците той създал Ордена и определил издръжка за дейността му.

– Това е било около 1453–1454 г. Звучи правдоподобно. Но откъде знаеш всичко това?

Тя го погледна с леко раздразнение.

– Както вече ти обясних, Морбиъс Франк вербува един член на Ордена и го свърза с баща ми. Той му разказа историята на групировката, доколкото му беше известна. Почти всичко свързано с Ордена е забулено в мистерия дори за самите му членове. Освен за създаването татко научи, че според устава Свитъкът трябва да се съхранява скрит от света за вечни времена.

– Искаш да кажеш, че заради този пергамент не само хората на Морбиъс Франк ще тръгнат по петите ни, а и най-богатата организация в света ще се мобилизира, за да си го върне, така ли?

– Точно така.

– Ако дори само половината от това, което казваш, е вярно, докато Свитъкът е у теб, и двамата сме в постоянна опасност. Пропускам ли нещо?

Натали дойде от неговата страна на масата, седна и внимателно се вгледа в страниците.

– Откъде ще започнеш? – попита.

Стивън се замисли за момент, преди да отговори:

– Мисля, че първото, което трябва да направим, след като го разгледам вниманието, е да го копираме и да скрием оригинала на сигурно място. Не е добре да боравим с пергамент на близо шестстотин години. Ще се разпадне за нула време – веществата от кожата ни и от въздуха ще започнат да го прояждат. Изобщо не би трябвало да го пипаме. В идеалния случай трябва да се съхранява в камера с контролирана влажност и температура.

– Знам всичко това. Вече преснех Свитъка – отпечатах цветни копия със свръхдобра разделителна способност и пазя файловете на диск. Исках обаче да видиш оригиналния документ, в случай че нещо не е излязло на копията или личи само в оригинала.

Баща ѝ сигурно я бе предупредил за всички опасности при боравенето с оригинални документи, затова Стивън не коментира.

– Добре. Тогава просто трябва да отделя малко време, за да прегледам всичко. В подреждането на илюстрациите има нещо, което изглежда странно, но все още не мога да определя какво. Дай ми време и може да се сетя.

– Можем да останем тук до края, доктор Крос, така че не бързайте.

– Стивън. Моля те, Натали, наричай ме Стивън. Но не разбрах какво имаш предвид с това "до края“…

Тя го погледна, сякаш беше малоумен:

– Мислех, че всичко е ясно, Стивън. Не си в безопасност. Хората на Франк, Орденът и всички, които им помагат, издирват не само мен, но и теб. Посещението в офиса ти беше само началото. Честно или не, логично или не, ти си в опасност, защото името ти беше върху писмото, и нищо, което кажеш или направиш, не може да промени това. Съжалявам, но както аз виждам нещата, двамата с теб ще прекараме известно време заедно, докато или разрешим загадката и намерим как да се измъкнем от тази каша, или докато те ни открият и сложат край на всичко.

Не се налагаше да уточнява какво означава "да сложат край на всичко“. Идеята беше ясна.

Стивън не се бе замислял за всички страни на проблема, но сега си даде сметка за тях. Ако – и това бе едно голямо "ако“, Натали беше права за тайнствената секта, издирваща Свитъка, да не говорим за наемниците на милиардера, които бяха по петите им, двамата бяха в невъзможна ситуация.