Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Алилуя! – възкликна Натали, като завъртя иронично очи.

Стивън се отпусна на широката седалка и се заигра с подлакътника. Натали явно не се плаши лесно, заразмишлява той, и очевидно е изключително умна, съдейки по кратката ѝ реч в кабинета му. Зачуди се, доколко е запозната с Ръкописа на Войнич.

– Баща ти беше един от водещите експерти по Ръкописа на Войнич, предполагам, че и ти знаеш доста за него – опита се да пробва почвата той.

– Един? Един от водещите експерти ? Той беше експертът ! Никой друг не можеше да се мери с него по темата.

– Извинявай. Права си, разбира се. Но въпросът ми беше, доколко ти си запозната с това.

– Какво по-точно те интересува? – невинно попита тя.

Той не каза нищо, просто изчака търпеливо. Натали го погледна спокойно и се прокашля, преди да продължи:

– Ръкописът на Войнич е бил открит, или по-скоро преоткрит, от един търговец на антикварни книги – Вилфред Войнич, през 1912 г. тук, в Италия. Намерил го сред вещите на наскоро починал висш йезуитски духовник. Документът се състои от двеста и четиридесет страници, изписани изцяло на все още непознат език, за който повечето криптографи считат, че е някакъв вид шифър, но от какво естество – си остава неясно. Авторът е неизвестен. Колкото до илюстрациите, изобразяващи непознати растения, рецепти, голи жени и астрономически данни, те също са мистерия. Според въглеродното датиране пергаментът е от около 1430 г., но е възможно самият материал да е произведен тогава, а текстът да е от по-късен етап. Съществуват много теории за това кой и защо го е написал, повечето от които впоследствие са опровергани. И днес той не е по-близо до разшифроване, отколкото е бил и преди сто години. – Тя замълча за момент. – Пропуснах ли нещо?

– Леле, това е най-сбитото подробно описание, което съм чувал. На мен самия ми трябва повече време, за да резюмирам всичко.

– Сигурно защото се отплесваш в прекалени подробности, които не са съществени за общата картина – контрира тя.

– Хвана ме! Случайно да си спомняш някои от идеите на баща ти за автора или за езика, който е използвал за основа? – искрено заинтригуван попита Стивън.

– Той не обичаше да спекулира – отговори тя. Поведението ѝ стана по-предпазливо. – С годините обмисли и отхвърли няколко възможности, но в крайна сметка не съм сигурна, че е имал любима теория. Знам все пак, че не споделяше мнението на някои "учени“, които считат ръкописа за фалшификат.

Стивън остана впечатлен от познанията ѝ. С малко хора в света можеше да говори за Ръкописа толкова експертно.

– А какво мислеше за предположението, че цялата история е съчинена от Едуард Кели? – попита той.

– За да заблуди Джон Дий [7] Математик и астролог в двора на кралица Елизабет I. Помощникът му Eдуард Кели е самоук алхимик, който твърдял, че може да общува с ангели. Според някои теории Кели е изфабрикувал ръкописа, за да измъкне пари от римския император Рудолф II, който му плащал за алхимични опити. – б. р. , или император Рудолф? Абсурд. Текстът по нищо не прилича на случайна комбинация от символи или измислен език. Вероятността е почти нула. Не, може да е загадка, но не и фалшификат – категорична бе Натали.

– Съгласен съм с теб по този въпрос – отбеляза Стивън след кратко замисляне. – Както и мнозинството от криптологичната общност, впрочем.

Поседяха мълчаливо няколко минути. Покрайнините на Флоренция бързо се източиха отвън и през затъмнените прозорци се разкриха гледки към тосканската провинция.

– Не се ли опасяваш, че този, който те търси, може да е открил вилата, в която си отседнала? – попита Стивън, сменяйки темата.

– Невъзможно. Намерих я в един сайт за резервации в последната минута по интернет и платих през непроследима банкова сметка в Австрия. По-безопасно не може да бъде.

– Ами полетът ти от Щатите? Тази информация сигурно е записана някъде.

Стивън разбираше малко от предпазните мерки, които човек трябва да спазва, ако иска да се скрие, и те не бяха много сложни, но повечето аматьори се проваляха, защото се надяваха, че информацията е толкова необятна, че никой не може да я пресее, за да стигне до тях. Надеждата е лоша стратегия в такива случаи.

– Не и когато имаш няколко паспорта с фалшива самоличност – обясни тя като учителка на малко дете.

Стивън нямаше какво да каже след подобен отговор. Тя бе права. Просто не бе очаквал, че може да си е направила фалшиви паспорти. Каза си, че не трябва да я подценява – със знанията, които имаше за Ръкописа на Войнич, и с очевидното познаване на тънкостите на анонимното пътуване и методи за плащане, тя току-що бе демонстрирала, че разбира от тези тайнствени теми повече от преобладаващата част от населението.