Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Той поклати глава:

– Може да мислиш . Може да подозираш . Но не можеш да си сигурна .

– Сигурна съм.

Стивън реши да не настоява повече. Нямаше да спечели нищо с изтъкването на разликата между твърдата увереност и подлежащия на проверка факт. Познаваше тона, с който тя му отговаряше, и осъзна, че логичният подход няма да е подходящ, ако иска да получи отговори.

– Добре. Приемам, че си убедена, че баща ти е бил убит заради тези страници.

– Не се дръж снизходително, доктор Крос – предупреди Натали и в очите ѝ проличаха болка и гняв.

– Виж… извинявай. Не ме разбра. Исках да кажа, че ти вярвам. Но ти дойде при мен очевидно защото искаш да ти помогна да разбереш значението на тези страници – не съм те търсил аз. И ако ми имаш достатъчно доверие, за да ми покажеш откраднатата глава… – Стивън вдигна ръка, за да отклони възражението ѝ срещу думата "откраднат“, – трябва да ми се довериш и да ми кажеш всичко, което знаеш. В противен случай ме оставяш в затъмнение и това няма да помогне нито на мен, нито на теб.

Замълча в очакване да види дали логиката му ще има ефект върху Натали.

Тя се поколеба, сведе очи и призна:

– Документът е достатъчно важен, за да бъде охраняван от въоръжени стражи в продължение на стотици години в тайното хранилище на абатството.

– Откъде знаеш?

– Не си измислям. Татко и Франк откриха много важни неща за този свитък. Толкова важни, че платиха милиони долари, за да се сдобият с него.

– Милиони? Шегуваш ли се? Преди четиридесет години не успяха да продадат Ръкописа на Войнич и затова го дариха на Йейл. Той няма друга стойност освен като исторически куриоз…

– Може би, но те уверявам, че баща ми не беше глупав или импулсивен човек, а партньорът му в това начинание, Морбиъс Франк, е безскрупулен и хитър мръсник. И двамата бяха убедени, че плащайки седемцифрена сума, за да се доберат до информацията в Свитъка, сключват сделката на живота си. Каквото и да струва Войнич, тези страници очевидно съдържат нещо, което е много по-ценно, отколкото си представяш.

– Говориш така, сякаш знаеш много повече от това, което ми казваш, Натали.

– Ето какво знам. Тази кутия съдържа нещо, което е толкова важно, че пет века след написването си свитъкът е бил под постоянна охрана от един елитен орден на католическата църква. Тайната се е пазила от поколения закрилници през войни, глад, епидемии, смени на правителства и идеологии.

– Звучи доста невероятно…

Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

– Досега ме изслуша. Също толкова невероятно е една американка да се появи на прага на къщата ти в Италия и да ти покаже липсващите страници от документ, който те е очаровал цял живот, нали? Знам колко безумно звучи, но всичко, което ти казвам, е истина.

– Кои са тези "закрилници“, Натали? И откъде си научила това, което твърдиш, че знаеш?

– Изчакай да свърша. Наричат се Орден на Свещената реликва и не са регистрирани в църковните анали. Баща ми научи за тях от Франк, който десетилетия наред е създавал контакти, търсил е следи и е проверявал слухове. Накрая намерил пробив в защитната им система и успял да докаже, че орденът все още действа. Ако съдя по това, което ми обясни татко, трябвало е да плати доста пари. Франк се срещал с него няколко пъти и му разкрил, че каквото и да представлява Свитъкът, има нещо общо с Войнич. Точно затова имаше нужда от него. Така започнало опасното им сътрудничество и татко научил цялата информация, открита от Франк.

– Сериозно ли говориш? Тайно общество, което охранява реликва, толкова могъща, че светът ще свърши, ако бъде разкрита, – и изведнъж баща ти научава за всичко това? – възкликна Стивън, като се стремеше да не звучи грубо, но скептицизмът му бе повече от очевиден.

– Доктор Крос, никога в живота си не съм била по-сериозна. Баща ми беше най-умният човек, когото познавам, и бе не по-малко скептичен от теб, но накрая осъзна, че всяка дума от това, което ти казах току-що, е вярна. – Натали посегна към Свитъка. – Може би не беше добра идея, че дойдох. Не знам какво очаквах, но явно ти не си човекът, който ще ми помогне. Сбърках. Съжалявам, че изгубих скъпоценното ти време.

– Хей! Чакай малко! Аз просто изразих основателен скептицизъм по отношение на едни невероятни твърдения. Не казвам, че всичко това не е възможно. Затова, преди да избягаш, остави ме да асимилирам малко чутото. Изглежда, че пергаментът е истински, и това е голям плюс в полза на теорията ти – призна Стивън.