Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Не, но… – започна Натали и замълча.

– Не, но какво?

Тя отвори чантата, извади лист хартия и му го подаде. Стивън го взе и го разгъна.

Беше писмото, което бе пратил на Уинстън Туейн с теорията за произхода на Ръкописа на Войнич.

Разгледа документа и потрепери несъзнателно.

Писмото бе изцапано с кръв.

Кръвта на покойния професор Уинстън Туейн.

Стивън се взираше в писмото. Присви очи, опитвайки се да разчете бележката, която професорът собственоръчно бе написал в полето отстрани. Прочете я на глас:

– "Теорията е грешна, но се доближава до истината. Да се обадя на Крос, за да поговорим.“ – Погледна Натали. – Значи все пак е обърнал внимание на писмото ми.

– Да. Прочел го е. Намерих писмото под главата му. Когато е издъхнал… – Натали замълча и преглътна. – Когато е издъхнал, главата му е паднала на бюрото и твоето писмо се е оказало отдолу. Съдебният лекар каза, че е починал от масивен аортен аневризъм и вероятно е счупил носа си, когато се е ударил в бюрото. Затова…

– Да, ясно. – Стивън отново погледна изцапаното с кръв писмо. – Но сега се обърках още повече. Твърдиш, че баща ти е бил убит от Франк, но току-що каза, че причината за смъртта му е вроден дефект. Нещо не се връзва. Или е бил убит, или е умрял от естествена причина. Кое е вярното?

– Мисля, че аневризмът се е спукал, защото са го измъчвали. Съдебният лекар намери необясними охлузвания по ръцете, но в крайна сметка каза, че от това не може да се направи категоричен извод. За мен обаче всичко е ясно. Франк е изгубил търпение и е дошъл да вземе Свитъка.

Стивън въздъхна:

– Нали осъзнаваш, че това е абсолютно невъзможно да се докаже. Със същия успех можеш да твърдиш, че е пийвал бира с дявола, когато аортата му се е спукала. Нищо не го доказва. Не искам да ти противореча, но…

– Разбирам скептицизма ти. Но това не променя мнението ми. – Тя махна към писмото в ръцете на Стивън. – Исках първо да видиш писмото, за да знаеш, че баща ми е уважавал познанията ти.

– Приемам го като комплимент. Но това с нищо не ни подсказва дали баща ти е успял да проучи Свитъка и да го разгадае.

– Сигурна съм, че не е успял. С баща ми бяхме много близки, а не ми се е обаждал да се похвали за никакво значително откритие. Ако откриеше нещо ново по нещата, върху които работеше, моментално ми звънеше. Беше като дете. Страшно се вълнуваше и искаше да сподели радостта си най-напред с мен.

Стивън се усмихна съболезнователно:

– Да, разбирам.

Натали кимна едва забележимо в знак на благодарност.

– Как попадна у теб Свитъкът? – попита той.

– Татко ми го даде веднага щом се сдоби с него. Настояваше аз да го пазя. – Натали се вгледа в литографията на Пикасо на стената зад Стивън. – Сякаш е знаел, че рано или късно някой ще дойде да го убие.

Стивън се намръщи.

– Какво има? – попита Натали, когато забеляза изражението му.

– Ако баща ти и Франк са имали споразумение да използват Свитъка заедно, защо му е на Франк да го убива? Ако приемем, че теорията ти за мъченията е вярна.

– Защото баща ми, въпреки всичките си недостатъци, беше религиозен човек. Беше раздвоен – като учен искаше да дешифрира Свитъка, но не желаеше да прави нищо, което да е твърде богохулствено или да навреди на другите вярващи като него. Знам, че това му причиняваше силни вътрешни терзания. Предполагам, че след като е видял Свитъка, съвестта му е проговорила и е казал на Франк, че е по-добре информацията, съдържаща се в него, да не бъде разкривана. Татко ми каза, че ще продаде целия си пакет от ценни книжа и вилата си в Аспен, за да върне на Франк парите и той няма да има претенции за Свитъка.

Стивън въздъхна нетърпеливо:

– Да приемем, че повярвам в теорията ти и се съглася, че този Франк е чудовище. Очевидният въпрос е как мога да ти помогна. Какво общо имам аз с всичко това, освен че съм написал едно писмо, за което съвсем бях забравил? И как мога да съм сигурен, че Свитъкът, за който не бях чувал, докато ти не ми каза за него, е свързан с Войнич?

Натали мълчаливо извади от чантата си очукана цилиндрична кутия и отвори капака, като настойчиво гледаше Крос през бюрото.

– Татко ми обясни как Свитъкът е свързан с Войнич – каза след няколко секунди.

Стивън кимна снизходително:

– Хубаво, приемам. След като сме стигнали дотук. Каква според него е връзката?

Натали внимателно извади от кутията няколко парчета пергамент, които очевидно бяха на неколкостотин години. Стивън беше виждал достатъчно средновековни документи, за да разпознае белезите на древността и миризмата на отминали столетия.