Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Татко ми каза, че Свещеният свитък е една от липсващите глави в Ръкописа на Войнич. По-точно глава 18.

Стивън пое намачкания пергамент от ръцете ѝ и цялата стая сякаш се завъртя около него. Той хвърли кратък поглед на кутията, после пак се вторачи в документа. Не беше възможно. Чувстваше се като човек, който попада на забравено платно на Рембранд, както случайно си ходи по улицата. Изгубената глава на Ръкописа бе изчезнала още преди години заедно с една друга глава – номер 16. И макар че от време на време се появяваха слухове, че забраненото знание отново се е появило някъде, досега никой не беше виждал тези страници. Предположенията за съдържанието им бяха оскъдни и често – противоречиви. Това бе един призрачен документ, нищо повече.

– Глава 18… ти… сигурна ли си, че баща ти е казал така?

– Да. Каза още, че датира някъде от около 1450 година.

Стивън не можеше да повярва на ушите си.

Пред него беше разковничето – ключът за решаване на една от най-големите загадки на всички времена.

– Мога ли да го видя, Натали? – попита Стивън, като гласът му леко потрепери, когато изговори името ѝ.

Тя му подаде листата над бюрото и той взе документа със сигурни ръце, които за щастие не издаваха вълнението му в този момент.

Внимателно разстла листата върху бюрото, на което имаше само телефон, компютър и чаша с моливи и химикалки.

Пергаментът бе в забележително състояние – показваше неизбежните следи на похабяване от времето, но иначе изглеждаше удивително запазен. Стивън отново погледна кутията. Беше изпълнила отлично предназначението си – да предпази скъпоценния свитък от стихиите на природата.

Характерната псевдоазбука на Войнич не можеше да се сбърка с никоя друга – символите ѝ бяха уникални. Първите страници бяха пълни с необикновените, но познати на Стивън илюстрации, отговарящи на медицинския характер на глава 19. Стивън бе хвърлил стотици часове в изучаване на документа и знаеше повечето глави наизуст. Свитъкът оправдаваше очакванията му за това, как трябва да изглежда глава 18, макар че в рисунките имаше нещо странно – нещо незначително, но важно. Той ги огледа вниманието, но не можеше да посочи какво го смущава. Колкото повече се взираше, толкова повече се засилваше това чувство.

– Какво мислиш? – попита Натали.

Заобиколи бюрото и застана до взиращия се в пергаментите Стивън. Близостта ѝ върна мислите му към действителността и той усети лек аромат на канела, смесващ се с парфюма, ухаещ на цветя. Въпреки че вече имаше някои идеи за пергамента, присъствието ѝ силно го разконцентрираше – Натали ухаеше адски приятно.

Той тръсна глава, за да пропъди тези мисли, и обясни:

– На пръв поглед наистина изглежда, че това е част от Ръкописа на Войнич. Няма съмнение, ако се съди по рисунките и калиграфията, да не говорим за възрастта на документа. Баща ти веднага се е убедил, че е така. Но не виждам нищо чак толкова съдбовно, ако изключим факта, че тези страници изобщо съществуват.

– Не бързай, разгледай го добре. Трябва да има нещо – настоя Натали.

Стивън поклати глава:

– Защо си толкова убедена, че тези страници съдържат някакво решение за разгадаването на Ръкописа, при положение че не се различават по нищо от останалите двеста и четиридесет, които се съхраняват в Йейл?

Стивън се пресегна и помести мишката на компютъра си. Големият плосък монитор светна. Той въведе парола, щракна върху една папка, озаглавена "Крипто"и маркира файл с име "Войн“. Отвори го и след миг на екрана се появи сканирано с висока разделителна способност копие на ръкописа. Стивън отиде на глава 17 и прегледа илюстрациите, които изглеждаха същите като тези на бюрото му.

– В глава 17 няма рисунки на голи тела – отбеляза Натали. – В глава 19 също няма. Не знам дали има значение, но в глава 18 има две голи жени.

– Тогава може би имат значение навсякъде, където се появяват в ръкописа. Ако имат, никой изследовател, включително и аз, не му е обърнал внимание досега. Мисля, че не можем да го приемаме като уникална черта на тази глава. – Стивън замълча и се обърна към нея, лицата им бяха на сантиметри едно от друго. – Защо не отговори на въпроса ми, Натали? Какво те кара да си толкова убедена, че в тези страници има нещо специално?

Тя задържа погледа си за момент, после се отдръпна леко – явно близостта бе твърде голяма, за да избяга от въпроса.

– Баща ми беше убит заради тях и Франк смяташе документа за безценен – каза равнодушно.