Николай Пенчев - Зад маската на дявола

- Като начало би могъл да ме заведеш до мястото на убийството. Тъкмо бях тръгнал натам.

Бранко го погледна с интерес.

- Но преди това си решил да купиш нов меч. Добре си постъпил! Явно си даваш сметка в какво се забъркваш. Да ти кажа честно, Клименте, сега, като се замислям, се радвам, че Дукум е възложил на теб това убийство.

- Чак толкова ли е лошо положението? - попита писарят притеснено.

- Сам прецени. 23 години дядото и прадядото на сегашния хан преследваха християните като кучета. Убиваха ги на праговете на тайните им църкви, бесиха ги на верижките на кръстовете, които носят, деряха им кожите, изваждаха им очите, чупеха им краката, кълцаха ги с удоволствие на парчета. И колкото по-настървено ги гонеха, токова повече укрепваше християнството. Странно, нали?

Климент предпочете да не отговаря.

- Пресиян уж забрани гоненията, но те продължиха. Сега всичко утихна, но нито едните, нито другите са забравили пролятата кръв - Бранко сведе поглед към земята.

- Не знам защо са започнали гоненията старите ханове -вероятно за да премахнат византийските шпиони, но накрая нещата излязоха извън контрол.

- Кажи ми за братствата.

- Те бяха ужасни! Появиха се по времето на Пресиян, който уж забрани гоненията. Славяните му трябваха за неговите безкрайни войни, но в останалото време не го интересуваше какво се случва с тях. Само мисълта, че „Отмъстителите“ може да са се върнали, ме кара да настръхвам. Никой няма да е в безопасност, ако тези изроди пак започнат да убиват.

- Ами Закарий? - попита Климент. - Той очевидно се е страхувал. Имам предвид - тази черква под земята и всичко останало.

- Чувал съм за Закарий. Знам повечето християнски свещеници в града. Влиза ми в задълженията. Наглеждаме ги от време на време. Закарий беше много потаен. След като християнството бе официално признато, той и последователите му продължиха да се крият. Предполагам, че не можеха да се отърсят от старите навици. Малцина знаеха, че е свещеник, преди да го убият. Не представляваше приятна гледка, повярвай ми. Някой почти му беше отсякъл главата. Лицето му беше изкривено, като че ли е видял нещо наистина ужасяващо.

- Убиеца си най-вероятно - промърмори Климент и коремът го присви отново.

Стигнаха бързо до Южната част на града, където бе извършено убийството. Климент никога не би предположил, че издигнатият малко над земята покрив и бялата стена с малки прозорци под него представляват подземна черква. Тя не се отличаваше по нищо от заобикалящите я постройки. За да се влезе в черквата, трябваше да се слезе по няколко стъпала, издълбани в земята. Писарят чевръсто заслиза по тях и махна на спътника си да го последва.

- Предпочитам да остана на слънце. Огледал съм всичко вътре, няма да откриеш нищо ново. Лесно ще познаеш къде е извършено убийството. Всичко е в кръв - каза Бранко и се подпря на един камък.

Климент бутна отворената врата и влезе. Почака очите му да привикнат със сумрака и внимателно запристъпва напред.

В предната част подземната черква не приличаше на обикновена къща. Дългата стая, завършваща с амвон, ясно показваше, че тук са се събирали вярващи. Усещаше се миризма на свещи и дим, таванът на места бе опушен. Прозорците бяха широки, но малки, и не пропускаха много светлина. В задната част, близо до олтара, личеше мястото, където Закарий е бил убит. Стената бе изпръскана с потъмняла кръв, по земята се търкаляха неприбрани християнски реликви. Климент се наведе и огледа падналия кръст. Макар и дървен, той бе богато резбован и изключително красив.

В задната част помещението се разширяваше, дървена врата, скрита зад плътна завеса, водеше към жилището на свещеника. То бе изключително скромно, състоеше се от легло, маса, ракла за дрехи и няколко ниски трикраки столчета. До стената бе облегната втора маса, която свещеникът явно беше изнасял навън по време на службите, реши Климент, след като забеляза полепналия по краката й восък.

„Дали е приемал гости тук? И кои са били те?“, зачуди се писарят, докато бавно обхождаше стаята. Отвори чекмеджетата на масата, повдигна капака на раклата, наведе се и внимателно огледа под леглото. След това го премести, но отново не откри нищо интересно.

Върна се обратно в централното помещение и заразглежда зад олтара. Бързо откри зле прикрита дупка в пода, в която свещеникът сигурно беше крил реликвите.

Климент тръгна към вратата, внимателно оглеждайки пода. Освен следи от восък не забеляза нищо необичайно. И да бе имало някакви следи, те бяха заличени. Внимателно огледа вратата, чиито три ключалки стояха недокоснати. Нямаше нищо, което да го насочи към самоличността на убиеца. Някой бе дошъл, бе посякъл Закарий и си бе отишъл. Без да остави следи.