Николай Пенчев - Зад маската на дявола

„А моето - още повече“, помисли си писарят, напълно убеден, че никой няма и да се замисли дали да го жертва в борба с толкова висок залог - кой да управлява държавата и на кой бог да се кланя.

„Ще ме убият и окото им няма да мигне! - каза си той. - Вчерашното предупреждение със сигурност не бе случайно. Дукум може да си мисли, че е взел предпазни мерки, но боилите също имат шпиони. И то очевидно добри! Пръстенът му едва ли ще ме предпази от мечовете на убийците. Дори още по-сигурно ще ги насочи към мен“, каза си Климент и почувства как коремът го свива от напрежение. Изпи с благодарност топлата медовина, донесена от Кладий, и стана от масата.

„Трябва ми оръжие“, каза си писарят и пренебрегвайки болките в корема, решително излезе от странноприемницата.

Макар да бе обучен да се бие с меч, Климент не разполагаше с нищо повече от обикновен нож, с който режеше месо. Носеше го затъкнат отстрани в ботуша, както бе виждал да правят някои войници, но знаеше много добре, че едва ли ще му бъде от полза, ако се стигне до сериозен сблъсък.

Дългите крака на писаря бързо го заведоха до източната част на града, където се намираха ковачниците. Доста обикаля работилниците, но накрая си избра малък, с удобна ръкохватка широк меч, който можеше да се затъкне в колана, без да бъде прекалено неудобен за носене. Ковачът го увери, че е от най-висококачествена стомана, но писарят не му повярва, защото всички преди това му казваха същото. Ковачът взе парите с усмивка, пожела му никога да не се налага да вади меча от ножницата и се върна при наковалнята.

Застанал под топлото слънце, вдишвайки горящите в пещите дърва и с нов меч на кръста, писарят се почувства много по-добре. Болката в корема бе преминала и той смело реши, че може да се заеме с възложеното му разследване.

Чудеше се как да намери черквата на Закарий, когато чу, че някой го вика по име. От далечната част на улицата с широки крачки се задаваше висок, добре сложен мъж. Само един поглед бе достатъчен, за да разбере човек, че той е военен. Леката походка, уверената стъпка, неслизащата от дръжката на меча ръка и зоркият поглед издаваха кален в битките борец. Климент добре знаеше кой е това - чигатът Бранко, началник на стражата в Плиска. Градът се охраняваше от много и различни подразделения, като нощна стража, дневна стража, всяка врата си имаше отделен гарнизон и началник, но за всички тях отговаряше Бранко.

Той бе висок усмихнат мъж, с обръснато чело и дълга почти до кръста коса на тила, която старателно връзваше на дебела опашка. Бранко бе известен с изключителната си преданост към предишния хан Пресиян и, предполага се, към сегашния Борис. Нямаше кой да го надвие в двубой с меч.

Бранко обичаше да се смее, да пие и да разказва невероятни истории за подвизите си, но когато се наложеше, можеше да бъде твърд, трезвен, логичен и внимателен. Двамата с писаря изпитваха симпатии един към друг. Климент понякога го учеше да чете на латински, Бранко му показваше как да си служи по-добре с меча.

„Защо Дукум не избра него да разследва убийството? - зачуди се Климент, докато началник-стражата крачеше усмихнат към него. - Бранко ще се справи с тази задача много по-добре от мен“.

- Здравей, писарю! - поздрави го на висок глас военният. - Не знаех, че кратките ни уроци са те направили толкова голям почитател на оръжията.

- В несигурни времена като тези все някога нещата опират до меча, та реших, че е крайно време и аз да имам. Радвам се да те видя, Бранко - отговори Климент и подаде ръка на чигата.

- И аз се радвам! Но честно да ти кажа, никога не съм мислил, че може да се срещнем тук. Не се обиждай, но не мога да си представя да се биеш с някого, освен с мен в казармата. Я дай да видя - Бранко сръчно изтегли меча на писаря и го обърна срещу светлината. Повъртя оръжието насам-натам, присви око да види острието, размаха го вещо няколко пъти във въздуха и го върна на Климент. - Чудесен меч! Не си си дал парите на вятъра. Не е произведение на изкуството, но ще ти свърши работа. Балансиран, с добро острие и удобна ръкохватка. Пожелавам ти да не се налага да го вадиш от ножницата.

- Измисли нещо друго! Това вече ми го пожелаха - засмя се писарят и тръгна заедно с началник-стражата надолу по улицата. - Какви са последните новини?

- Ти ли ме питаш за новини - лукаво каза Бранко. - Ти си писар, знаеш и най-големите тайни на двора, а аз съм прост войник.

- Хайде де - не му остана длъжен Климент. - Ако има някой, който да знае всичко случващо се в Плиска, това си ти! Душиш навсякъде като лисица!