Николай Пенчев - Зад маската на дявола

Климент се облегна колкото може по-далеч от опръсканата с кръв стена и се опита да си представи случилото се.

Службата току-що е минала, вярващите се разотиват. Макар гоненията на християни официално да са спрели, те се страхуват. Тръгват един по един, оглеждат се в тъмнината и бързат да изчезнат. Помещението остава празно, вратата все още е отворена. Закарий е нетърпелив да прибере християнските символи, за да не го изненада някой с тях. Докато ги носи към задната част на помещението, за да ги скрие, убиецът го напада. Без да има с какво да се защити, свещеникът пада, изпускайки кръста. Необезпокояван от никого, убиецът се скрива в нощта.

„Така трябва да е станало - помисли си писарят. - Но защо на вратата има три ключалки? От кого се е страхувал толкова много Закарий? Защо не ги е заключил, преди да прибере реликвите? Случайно ли е оставил отворено, или е чакал някого?“, запита се Климент и излезе от подземната черква.

- Намери ли нещо, писарю? - попита Бранко, заслонявайки очи с ръка срещу слънцето.

- Вие ли внесохте втората маса в стаята? - отговори с въпрос на въпроса Климент.

- Да. Пречеше ни да изнесем трупа и някой постоянно се удряше в нея. Как се досети?

- До амвона имаше чаша и кръст. Нормално е преди това да са били поставени някъде. Най-вероятно на масата. Пипахте ли нещо друго?

- Не, като изключим убития. Както сам си се убедил, няма много за гледане, местене или пипане. По пода нямаше нищо. Нито следи, нито друго, което да ни насочи кой е извършителят. Всичко останало си видял. Намери ли нещо ново?

Климент поклати глава.

- Казах ти, че няма нищо интересно!

- Поне видях къде е било извършено убийството. Сега ще разпитам съседите. Ще дойдеш ли с мен? - попита писарят.

Бранко погледна към слънцето, издигнало се високо в небето, изплю стръкчето трева, което дъвчеше, и поклати глава:

- Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно. Ако имаш нужда от помощ, се обади.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и се разделиха. Никой от тях не забеляза фигурата, дебнеща ги в сенките на една от близките къщи.

Климент лесно намери пекаря, открил мъртвия Закарий. Той потвърди всичко, което писарят вече знаеше.

- Беше много страшно! Лицето на проповедника бе изкривено ужасно, сякаш е видял нещо ужасяващо - повтаряше мъжът, без да сваля поглед от пръстена със символа на Дукум.

Освен че продавал през ден хляб и закуски на убития, Климент не научи нищо ново. Пекарят отрече да познава Закарий, нито някого, който да му е близък. Писарят остана с чувството, че човекът се вълнува повече от брашно, трици и цени, отколкото от намерения от него мъртвец.

- Не мога да разбера защо зърното непрекъснато поскъпва? - омърлушено се оплакваше събеседникът му, докато писарят се сбогуваше.

След като приключи с пекаря, Климент обиколи уличките наоколо. Опитваше се да намери някого, който да познава по-добре убития. Говори с различни хора, но не научи много. Закарий дошъл преди около половин година в града. Бил потаен, внимателен и не много разговорлив. Нямал врагове, или поне никой не знаеше да е имал такива. Нищо странно не се случило във вечерта на убийството, свещеникът се държал съвсем нормално.

Притеснен, че не напредва, Климент се върна отново в подземната черква. Слънцето бе напекло и той реши, че повторен оглед и малко хлад под земята ще му дойдат добре. Спусна се отново по изкопаните в пръстта стъпала и влезе в празното помещение. Затвори вратата след себе си и помисли колко малко светлина влиза през ниските прозорци, дори в слънчев ден като днешния. Докато чакаше очите му да привикнат с мрака на черквата след ярката светлина отвън, Климент долови движение в дъното на помещението. Някой бе минал зад импровизирания олтар и се криеше там. Тишината бе нарушена от леко проскърцване. Климент веднага се досети какво е това - непознатият отваряше тайното скривалище на свещеника.

Обзет от внезапна паника, писарят почувства как се изпотява. Дланите го засърбяха, коремът отново го присви. Не знаеше какво да прави. Можеше да се измъкне навън, преди неочакваният посетител да го е усетил и да го проследи, или да викне стражата да го арестува. Южната врата, където имаше малък гарнизон, бе съвсем наблизо. Или трябваше да се промъкне и да открие кой ровеше във вещите на убития.

„Най-вероятно е крадец. Може и да не е сам - помисли писарят и струйка пот се стече по гърба му. - Или убиецът се е върнал, защото тук все пак има нещо, което го уличава, и иска да го вземе? Трябва да проверя какво става!“ Опирайки се в стената, Климент бавно тръгна напред. Тихо извади новия меч и силно стисна дръжката, притеснен да не се изплъзне от потните му длани.