Николай Пенчев: Зад маската на дявола

- Душа само по заповед на хана! Но кажи ми вярно ли е, че Теодора пак е писала на Борис? Нали си писар, би трябвало да знаеш.

- Вярно е, писа му още преди няколко месеца - отговори Климент. - Уточняваха подробности относно мира. Учудвам се, че не си научил.

- Това всички го знаят! - махна с ръка Бранко и спря, за да купи ябълки от минаващ покрай тях търговец. Захапа една, втората подаде на писаря. - Питам те за друго. По пазарите се говори, че Теодора, като разбрала, че Борис се кани да напада Византия, му писала: „Няма да сполучиш с тази война! Ако аз те победя, всички ще се смеят, че те е победила жена. Ако ти ме победиш, всички ще се смеят, че си победил жена“. Като получил това писмо, Борис позеленял от яд, че ще му се подиграва целият свят, и спрял войната с Византия. Вярно ли е?

- Това са глупости! Не знам кой ти ги разказва тия работи, Бранко, но не са верни! Хан Борис и майката настойничка Теодора размениха писма и се договориха за мир. Всички би трябвало да са щастливи, а не да разправят измислици по пазарите!

- Не знам. Не знам. Има нещо в тия приказки, сигурен съм! - продължи със закачките Бранко. - Войниците обичаха Пресиян и очакваха да ги поведе към Константинопол. Борис ги разочарова в това отношение. Както и неуспешният му поход в Хърватия и войната с франките. Има още много да учи новият хан.

- Той е повече дипломат, отколкото пълководец - опонира Климент. - Сключи мир с Византия, не загубихме територии след войната с Хърватия. Дано сега работите в Сърбия потръгнат по-добре.

- Ама май няма да потръгнат - сниши глас Бранко. - И там ще ни бият, помни ми думата!

- Знаеш ли нещо конкретно? - притеснено попита писарят.

- Само слуховете от пазарите! - тупна го по гърба чигатът. - А както сам каза, на тях не трябва да се вярва. Кажи по-добре накъде си се запътил с този меч?

Климент замълча. Не знаеше дали да сподели на Бранко за задачата, с която го натовари Дукум. Съветът на началник-стражата можеше да е много полезен. Но писарят знаеше, че трябва да внимава на кого се доверява.

„Той така или иначе ще разбере с какво се занимавам и ще се обиди, че съм скрил от него. Ако му кажа, ще мога да разчитам на помощта му“, помисли си Климент, а на глас каза:

- Не знам дали си чул, но преди два дни близо до Южната порта са убили християнски свещеник.

- Разбира се, че съм чул! Аз все пак съм началник на стражата - отговори Бранко и се вгледа в писаря. - Но ти наистина ме изумяваш. Първо меч, а сега се интересуваш и от убийство. Какво става с теб, Клименте?

- Вчера ме извика Дукум. Иска да разследвам кой е убил християнския свещеник. Не знам защо. Не знам и защо избра мен. Ти определено си по-подходящ за тази работа.

- Така е, по-подходящ съм - подразни го Бранко. - Но честно да ти кажа, не ми се занимава. Аз харесвам по-простите неща - някой наръгал друг за пари, за жена или защото се напил. Откраднал му кесията или коня, искал му поста. Такива работи ми дай на мен. Но свещеници? Подземни църкви? Християни? По-добре ти се занимавай с тях. Дукум не случайно е избрал теб. Ще се срещаш с християни, повечето от тях са славяни. Те са потайни и предпазливи, имат си тайни знаци, ритуали, крият се по катакомби. Никога не биха казали и дума на някого, когото не чувстват близък. Да кажат нещо на военен, гонил ги до вчера? Няма да стане! Виж, писар с име като твоето - това е друга работа. Ще ти е по-лесно - началникът на стражата се засмя и тупна Климент по рамото. - Хитра лисица е Дукум! За всичко е помислил.

- Какво значение има името ми намръщи се Климент.

- Името е много важно - не се съгласи Бранко. - Твоето е славянско, моето не е. Макар да съм наполовина славянин по майчина линия, никой не ме възприема като такъв.

- Така ли? Не знаех.

- Виждаш ли? Дори твоята преценка не е правилна. Аз съм чигатът на Плиска, следователно враг на всички християни и славяни. А истината е, че приемам и дори харесвам славяните. Обичната ми майка ме научи на това. Но въпреки това за тях аз си оставам враг!

- Ами майка ти? Къде е тя? Ако им каже...

- Майка ми е мъртва! Убиха я! - лицето на Бранко се изкриви.

- Убиха ли я? Кой, Бранко? - стреснато попита писарят и се огледа наоколо.

- Предпочитам да не си спомням за това. Дай да говорим за нещо друго. Наистина много я обичах - каза Бранко и гласът му потрепери.

- Извинявай, не знаех - Климент хвана ръката на началник-стражата, който го погледна учудено. - Ще ми помогнеш ли с разследването?

- Разбира се, че ще ти помогна! - отговори за облекчение на Климент Бранко и разпери ръце, сякаш готов да го прегърне. - Ще ти помогна за каквото поискаш.