Пол Дохърти - Нощна сянка

— Братко Грациан — прекъсна го Корбет, — нали сте виждали стенописа на Свободните братя в „Сейнт Алфидж“?

— Разбира се — отвърна доминиканецът. — На него не е изобразено Падането на Вавилон, а превземането на Ако. Нападателите са сарацините, а бранителите са нарисувани като хората от свитата на Скроуп. Лорд Оливър веднага се досети.

— И какво каза?

— Нищо, само изруга тихо и се закле да им отмъсти.

— Това ли беше причината за нападението над Свободните братя?

— Разбира се. Господарят на имението ги смяташе за сериозна заплаха.

— Има ли в картината някакво тайно послание?

— Не. Разгледах я внимателно, но нищо не открих — брат Грациан докосна устните си. — Виждат се само хората на Скроуп, увлечени в битка, как той самият бяга и как братовчед му лежи мъртъв или умиращ в лечебницата. Иуда вероятно е изобразен като обида към Скроуп, въпреки че не забелязах сцена на предателство. Издигащият се кръст пък несъмнено е намек за „Сангуис Кристи“.

— А лорд Скроуп забеляза ли нещо друго?

— Казах ви вече, че лорд Скроуп си имаше тайни. Дори да е забелязал още нещо, не го е споделил с мен.

— Откъде са знаели Свободните братя за Ако?

— Сър Хю, всички добре знаят историята за обсадата на Ако, особено хората в Мисълам.

— Но защо са искали да нарисуват сцената? Какво значение е имала тя за тях?

— Може би просто са искали да подразнят Скроуп.

— Има ли някаква връзка между Свободните братя и войните, сражавали се в Ако?

— Не забравяйте — приведе се напред доминиканецът, а гласът му стана дрезгав, — че никой от тукашните мъже, които са тръгнали за Ако с лорд Скроуп, не се е върнал. Освен Клейпоул, разбира се. Там е загинал и братът на отец Томас. Хората бяха разгневени и искаха да разберат какво се е случило. Вероятно Свободните братя са взели идеята за стенописа си от изпълнените с омраза местни жители, но нямам представа какво е тайното му послание, нито защо са го нарисували.

— Лорд Скроуп — намеси се грубо Ранулф — твърдеше, че е нападнал Свободните братя, защото са се запасявали с оръжия. Вие можете ли да го потвърдите?

Доминиканецът се изчерви и извърна поглед.

— Братко, моля ви, отговорете.

— Вижте — прошепна той, — бил съм войник. Мога да разпозная камък, на който са били точени остриета. Точно такива следи видях по надгробния камък пред изоставената църква. Разтревожих се, понеже това противоречеше на привидното поведение на Свободните братя, които уж се обявяваха против насилието и използването на оръжия. Казах на лорд Скроуп какво съм видял и това засили подозренията му.

— А какво можете да ни кажете за криптата в Параклиса на прокълнатите?

— Лорд Скроуп я претърси, но не откри нищо.

— Ами крадецът Льо Риш? — попита Корбет. — Изповядахте ли го?

— Може да се каже. Наистина не знам какво се случи, сър Хю. С това се занимаваха Скроуп и Клейпоул. Когато посетих Льо Риш в тъмницата, той не беше на себе си.

— Какво имате предвид?

— Не можеше да стои на краката си. Не знам дали го бяха упоили, или беше препил с вино.

— Какво ви призна?

— Нищо съществено. Заваляше думите и се вайкаше, че са го предали, но все още се надяваше нещата да се наредят — доминиканецът сви рамене. — Как можех да го изповядам? В състоянието, в което беше, той не заслужаваше опрощение. Тръгнах си, а на следващата сутрин го обесиха.

— А обвиненията срещу Свободните братя?

— Ами — доминиканският монах потри мършавото си лице, — имаше известна доза истина в тях. Членовете на братството несъмнено бяха развратници. Бог да ми прости, но и аз имам пръст в раздухването на подозренията и слуховете за тях. Със сигурност бяха еретици, сър Хю. Не приемаха учението на Църквата по редица важни въпроси.

— Смятате ли обаче, че заслужаваха да ги застигне такава внезапна и жестока смърт?

— Не. Това беше работа на Скроуп и Клейпоул. Те посяха семето на всички лъжи и обвинения срещу Свободните братя. Настроиха Мисълам срещу тях, а после Скроуп пожъна реколтата и в една зимна утрин ги изби.

— Заплахите към лорд Скроуп бяха ваша работа, нали?

Грациан се намръщи.

— Разбира се — прошепна той.

— Вашите стари приятели тамплиерите ли ви дадоха тази задача?

— Всичко се корени в Ако — отвърна Грациан. — Нека ви обясня.

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Сарацините превзеха стените и изтласкаха бранителите към улиците на града. Някои от бегълците успяха да се доберат до пристанището. Тамплиерите, включително и аз, отстъпихме към главната кула, която гледа към морето. Към нас се присъединиха и други, сред които бойците от Мисълам, водени от лорд Скроуп. Битката беше кървава, сър Хю, вкопчихме се в яростен ръкопашен бой с врага. Накрая все пак успяхме да се заключим в крепостта, а сарацините ни обсадиха от всички страни — Грациан попи избилата по челото му пот. — Накратко, в крепостта на тамплиерите имаше таен тунел, който водеше до пристанището. Самият тунел беше безопасен, но пристанището гъмжеше от сарацини. Водачът на тамплиерите потърси доброволци, които да проучат тунела, да видят какво е положението на пристанището, да осигурят кораб за бягство и да се върнат за останалите. Хората, разбира се, се възпротивиха — войниците бяха ранени и изтощени. По време на отстъплението братовчедът на лорд Скроуп, Гастон де Беарн, също беше получил сериозно нараняване и беше настанен заедно с останалите пострадали в малката лечебница. Бяхме в безизходица. Скроуп се обяви за доброволец, Клейпоул също. Бях видял колко безмилостен е Скроуп и прецених, че ще е по-безопасно да отида с него, отколкото да остана в крепостта. И така, в един ранен следобед тръгнахме. Тъкмо се готвехме за път, когато сарацините нанесоха последния си удар. Трябваше да се оправяме сами. Лорд Скроуп ни поведе по каменните коридори. Отиде да види Гастон в лечебницата и ни каза да го изчакаме отпред. Постоя известно време вътре. После излезе с пръстена на Гастон в ръка и изглеждаше сломен от скръб. Каза ни, че братовчед му е мъртъв и че вече нищо не можем да направим за него.